Иван Смилянов – поезия
[ad id=“225664″] Сам съм. Но не и самотен. Мисля за много важно нещо – търся сродна душа. Но не намирам. И се питам: въобще, има ли такива? Къде са? Ако….
Етикет: Иван Смилянов
Иван Смилянов – (поезия)
Самотно глухарче. От сън създадено. От думи галено и ръце трепетни. Ала изви се вятър. Внезапен – поривът грабна нежната топчица и я разпръсна в горещото пладне. Хълца тревата –….
Иван Смилянов – (поезия)
Макар и бледи, звездите са още истински. Техният безплътен трепет се плъзва по ръката ти, оголена от обич и страдание. [ad id=“263680″] Превръщам се в кълбо от тръпки и копнеж….
Иван Смилянов – (поезия)
Докосвам те, а ти мълчиш. Прегръщам те – студена си като камък. [ad id=“225664″] Разбирам – в леден сън заспало е сърцето ти. Не мога да го размразя – не….
Иван Смилянов – Вместо некролог на дядо Димо Йовчев (поезия)
Винцето ти беше кръв и удоволствие. Лееше се гъсто и примамливо, ароматно и пивко. Ти не беше майсторът на това вино, но го предлагаше на познати и непознати. Властно беше….
Иван Смилянов – (поезия)
[ad id=“225664″] Не съм Хитър Петър. Нито магьосникът с глупавата си пръчка – никой не е създал по-добър свят… Просто съм като другите – безнадеждно възрастен, за да вярвам в….
Иван Смилянов – Милите ми биволи (поезия)
Къде ли не бях. Какво ли не видях и не чух. Мислех си само: Боже, помогни, да се прибера там, където те ме очакват… Те ме познаха! Навярно, в животинското….
Иван Смилянов – (поезия)
* * * Аз съм живота. Избирам си рибята участ: танцувам с тях из пенливи въртопи, провирам се между хлъзгави камъни, тършувам в подмоли заплетени. Аз съм живота. Аз съм….
Иван Смилянов – (поезия)
[ad id=“225664″] * * * Късно е. Лети колата по прашния път. Гледам залеза и тревога ме гложди: да се върна ли? Поглеждам кучето – то нехае. Кучето си е….