Михаил Цветански – Не ме обичай (поезия)
[ad id=“225664″] НЕ МЕ ОБИЧАЙ Не ме обичай… Вече е клише, изтъркано от тъй лъжовни думи. Не ме докосвай с нежните ръце, с които галила си в мисли други. [ad….
Етикет: поезия
Михаил Цветански – Любовниче (поезия)
ЛЮБОВНИЧЕ Събужда слънце пролетта, очите ти синеят пъстро, разлиства твоята душа, живец от трепети разпръсква. Ти си загадъчна жена и тайнството ти е красиво – да бъдеш дъх от светлина….
Михаил Цветански – Хей, животе (поезия)
ХЕЙ, ЖИВОТЕ Някой ден ще си тръгнеш, животе, от мен във торбица препасал – през рамо уморен от въздишки и бягове тлен – ще остана в душата си само… И….
„Нека да е грях“ от старозагореца Михаил Цветански (поезия)
[ad id=“263680″] НЕКА ДА Е ГРЯХ Как те искам: с пуснати коси и със поглед — лек за мойте рани, а смехът ти звънко да роси… Да ме стопляш с….
„Петата стихия“ от старозагореца Михаил Цветански (поезия)
ПЕТАТА СТИХИЯ Водата ли е твоята стихия — заливаш ти душата ми с вълни, във извор ли най-чист да те открия или дъжда си топъл в мойте дни… Във въздуха….
Михаил Цветански: Храна за гълъби (поезия)
ХРАНА ЗА ГЪЛЪБИ Храни ги тези гълъби у теб – отвън е всичко огледало. Зрънца им хвърляй – божи мед, отглеждай ги в душа на ангел. Полей изсъхналите цветове със….
Йордан Пеев: Ъгъл с четири стени
[ad id=“263680″] .. Ъгъл с четири стени Мъжът помежду две жени стои и пепелни ръце към тях протяга, опитващ се докрай да устои на огъня, от който не избяга. А….
Така веднъж във снежната алея видях следи: „той“ бе минал с „нея“…
Така веднъж във снежната алея видях следи: „той“ бе минал с „нея“. Аз тръгнах по следите и узнах какво се бе развило между тях: как тук над нея той бе….
Щом годината почва с обичане, значи дишам и пак ще ме има…
Аз не правя мълчана вода, но мълча до безкрай и копнея да се сбъдне, незнайно кога, тази обич, в която живея, и която на мене прилича – необятна, и кротка,….
Аз минавам по първия сняг… О, залутана в сняг веселба!
Аз минавам по първия сняг и отново съм силен и свеж. И над пътя ми в синия мрак се разпалва звезда като свещ. Песента на петела ли чух? Светлина ли….
Сър Джон седеше на верандата в любимия си люлеещ се стол
Различни мнения Сър Джон седеше на верандата в любимия си люлеещ се стол и се люлееше. Мислеше си колко е хубаво, че си има люлеещ се стол, на който да….
Опитвам да ги стигна … И прегърна, но тръгват си … А в тях кърви България
РОДИНА [ad id=“263680″] В подземията на болката минавам и уж съм сам, а чувствам много хора, които длани покрай мен протягат, че тук от цяла вечност са затворени. И с….