Таньо Клисуров – Любовта (поезия)

Не, не е любовта само ласки и страст, и задъхване
на тела, лудо вплетени във едно нажежено кълбо.
Отрезнеем ли бавно, подир тръпката вече заглъхваща,
почва другата – мъчна и делнична наша любов.

Прозаична наглед, без корона е нейно величество,
тя по чехли царува сред познатия кухненски бит:
разговаря за наеми, плаща сметки за електричество
и без грим – с бръчки нейният лик е покрит.

[ad id=“263680″]

Мие съдове тя и изнася бутилките бирени
подир снощния пир. И оплаква се даже на глас…
Ако само страстта с тебе двамата ни събираше,
би угаснала в този пейзаж и най-силната страст.

[ad id=“225664″]

Любовта не е само минутно щастливо изригване.
Тя е робство и рани – осъзнава го бавно умът.
Но обичаш ли – леко си влачиш веригите,
а пък раните – сладко болят.