Таньо Клисуров – Стая за любов (поезия)

В затвора зад ключалките железни,

заключили човешката вина,

на свиждане една женица влезе –

с басмяна рокля, с мрежичка храна.

В неделя стая за семейни срещи

началникът бе разрешил с параф.

Сапун, леген, хавлия – там са вещите,

креват, застелен с поизтрит чаршаф.

Съпругът сред престъпниците върли

не бе известен. Бе кокошки крал.

Но като вълк на агне се нахвърли,

за тази плът отдавна зажаднял.

За филм подобен холивудско кино

би сложило афиш: „Неделна страст“.

Цял час, докато свиждането мина,

креватът песен пя със бодър глас.

Звънец за край. Раздяла. Тъжни хора.

А надзирателят навъсен завидя,

разбрал, че зад стените на затвора

и час любов е също свобода.

Из „Птици в нощта“