ТИ, КОЛЕКТИВЪТ, ДИСЦИПЛИНАТА

От брой 1 на вестник Септември 1980 година

Репортьорски маршрути

Когато говорим за дисциплина, всеки ни разбира: кой не е висял на автобусната спирка? Кой не е „кипял отвътре”, докато чака да се наприказват продавачките, та чак тогава да му обърнат внимание? Кой не е ругал, когато шевът на новия костюм се спука на второто обличане?… Разпуснатостта, нехайството, работата през пръсти засяга всички. Но дали всеки от нас прави това, което трябва. Защото, както казва др. Тодор Живков, въпросът за дисциплината не е просто икономически въпрос. В него се проявява степента, до която е достигнала изграждащата се социалистическа личност, равнището на нейната съзнателност и отговорност.
РАБОТНОТО ВРЕМЕ ЗАПОЧВА…
а през портала на ТК „Слънце” – Стара Загора, преминават около 10 души. На повтарящия се въпрос „Защо закъснявате” получаваме повтарящи се отговори: транспортът… успах се… Получаваме и предизвикателства: „Какво пък чак толкова, само пет минути закъсняваме…”
Според данните, предоставени от комбинатския профкомитет, нарушенията на трудовата дисциплина бележат тенденция на намаляване. Но случай като днешния все пак има.
-Въвеждането на картоните, в които се отбелязва идването и напущането в комбината, и профилактиката на кражбите – казва Донка Тенева, инспектор в „Личен състав” – доведе до намаляване на нарушенията. За четвъртото тримесечие на миналата година дисциплинарно наказание са получили 6 души.
Действително закъсненията за работа са най-баналните нарушения на дисциплината, за контролирането на които имат задължение всички – от портиера до директора. Голямата проблема, която има комбинатското профсъюзно и административно ръководство на „Слънце”, е да се сведат до минимум кражбите на цигари.  За това от април м.г. е въведен нов начин на контрол. За всяко нарушение се събира профгрупата и колективът взема решение за наказанието. Гена Киркова, работничка от цех „Газирана вода”, е изнасяла умишлено цигари в тенджерката за храна. По предложение на профгрупата е наказана със „строго мъмрене” и лишаване от месечните премии. На Видка Тенева и Дафина Димитрова колективът е наложил същото наказание. А комсомолците от І-во дружество на общо събрание наказват Димитър Пенев с лишаване 30 на сто от премиите.
-Контрол има строг и обективен – казва председателката на профкомитета Боряна Бойчева. – Но смятаме, че основното за подобряване на дисциплината си остава всекидневната, непрекъсната индивидуална работа на ръководителя с хората. При нас например една самоотлъчка, освен дисциплинарно наказание, винаги води до лишаване от премии. Тази строга мярка е в полза на останалите членове от колектива. Затова миналата година самоотлъчките значително намаляха – от 1119 за 1978 г. на 695.
Според коментара на Пенка Парапанова, началник на „Личен състав”, честа причина за сутрешните закъснения е нередовността на автобусна линия № 3. но за Кирил Петров, който дойде един час по-късно, за компанията Кольо Василев, Петър Вапцаров и Злати Динев, които в работно време играеха карти, какви оправдания могат да се намерят? Безотговорност!? Недисциплинираност!? Вероятно и двете. За тях направихме една малка справка. Една машина за един час произвежда 18 килограма цигари. За комбинат като „Слънце”, където повечето работници са жени и се налага да отсъствуват по домашни причини, всяко безпричинно закъснение е „хвърляне” пари на вятъра. И това е причина „формално” да не се произведат стотици килограми цигари. Пишем „формално”, защото това съответствува на непроизведеното количество цигари, но въобще не отговаря на психологическите последици от закъснението, което надали влияе добре и на останалите от колектива. Тъй като тук процесът е общ, независещ само от личността. Тъй като от твоята дисциплина зависи бригадната, цеховата, колективната…
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ПРИМЕРЕН?
Не само да спазваш установения ред, но и да допринасяш с всички сили за подобряването му, трябва да му е неудобно на човек за живее, работи, без да се грижи за обществото.
Ди милееш за колектива, да работиш както се иска от тебе с пълни сили.
Да цениш всяка минута, да дадеш всичко, на което си способен.
Да си дисциплиниран, значи да си самоорганизиран, да се усъвършенствуваш непрекъснато в професията, да се стремиш към първите. Разбира се, всичко това е невъзможно, ако не изпитваш вътрешна потребност да се трудиш.

Из една анкета с работници.
ВЗИСКАТЕЛНОСТ ОТ ВСИЧКИ И ЗА ВСИЧКО