Tik Tok, пингвини и фалшиви новини. Как Финландия учи децата да се справят с дезинформацията

Тя е в седми клас, а той в четвърти. Макар и на такава възраст, и двамата вече могат да говорят за медийна грамотност и знаят как да различават фалшиви от истински новини в интернет.

До голяма степен това е възможно, тъй като са родени във Финландия, където медийната грамотност е един от приоритетите на образователната система. Затова и страната се справя най-добре с дезинформацията в Европа според класация на Института „Отворено общество“.

България е в другия край на тази класация – заема последното място сред страните от Европейския съюз.

Кира и Филип РейФ говорят на български за дезинформацията в социалните мрежи, но през призмата на финландското образование. От малки и двамата учат в училище какво са фалшивите новини и как да ги разпознават.

„Смятам, че те [учителите] имат много добър подход към образованието на децата, учат ги да използват интернет“, казва майката на Кира и Филип – д-р Здравка Велева. Според нея това е изключително полезно, тъй като част от образованието на децата така или иначе е свързано с интернет.

„Във Финландия много добре се опитват да им обяснят защо някои сайтове и определени новини или съдържание в интернет не са подходящи за тях“, казва тя.

От четене на новини до гледане на Tik Tok

Във финландската образователна система учителят определя как точно децата ще научат за фалшивите новини и що е то медийна грамотност . При Кира и Филип в момента темата се засяга основно в часовете по фински. Прави се обаче и много по-рано.

Филип си спомня, че още в детската градина учителите показват видео, в което се твърди, че има нов вид пингвини. Това се оказва невярно, а децата трябва да разсъждават защо.

Използването на интернет за подготвяне и предаване на домашни също започва от рано. Д-р Здравка Велева споделя, че част от материалите са качени в онлайн облаци още от първи клас. Това показва и нуждата от ранното обучение по медийна грамотност.

„Може би във втори клас се започва с четене на новини от интернет. И трябва да напишеш текст по определена новина или статия“, казва Кира.

Едно от основните правила, които учителите им казват още тогава е, че за да проверят дали дадена информация е истинска, трябва да видят дали и други източници я потвърждават. Дават им и примери със снимки от фалшиви статии.

„Питат ни кое може да издаде, че не е истинска и откъде всъщност можем да проверим това“, казва Кира.

Учителите във Финландия имат голяма свобода при планирането на образователните дейности. Това им дава възможност преподаването да се случва по най-подходящия за децата начин. Затова често подходите варират в различни училища.

Пред New York Times Саара Мартика, учителка в Хамеенлина, Финландия, казва, че заедно с учениците си разглеждат статии, обсъждат каква е целта им и какви са основните твърдения на автора.

Обсъждат и видеа от платформата Tik Tok, в която също се разпространява дезинформация. Друго упражнение, което Мартика дава на своите ученици, е да редактират сами снимки и видеа, за да видят колко лесно може да се манипулират те.

Учителката от Хелзинки Анна Айрас пък казва, че с учениците си са търсили думи като „ваксинация“ и са обсъждали как работят алгоритмите за търсене в интернет, както и защо първите резултати в търсачките невинаги са най-достоверните.

Медийната грамотност във Финландия

Във Финландия медийната и информационната грамотност се разглеждат като изключително важна гражданска компетентност. Затова развиването им е една от основните цели на Министерството на образованието и културата.

Финландия е една от малкото страни, в които има държавен орган за медийно образование. Това е Националният аудиовизуален институт (KAVI) със своя отдел за Медийно образование и аудиовизуални медии (MEKU). Тяхната задача е да насърчават медийната грамотност на децата и развитието на безопасна медийна среда за тях.

Историята на медийната грамотност в училищата във Финландия започва през 2013 г. Тогава Министерството на образованието изготвя насоки как точно да се осъществява то и си поставя конкретни цели. В два университета в страната вече има и магистърски програми за специализация в тази област.

Финландия не разчита единствено на образователните институции за укрепване на медийната грамотност. За да постигне резултати те работят съвместно с неправителствени организации и други държавни структури.

Ситуацията в България

В България единственият предмет, в който непряко се засяга темата за медийната грамотност, е „Гражданско образование“.

Една от компетенциите, които един ученик трябва да има след завършване на предмета според Министерството на образованието, е „да осъзнава възможностите на критичната публичност за противодействие на медийни манипулации и политически популизъм“.

Предметът се учи в 11 и 12 клас, часът е веднъж седмично.

„Това не е достатъчно за формиране на граждански позиции и формиране на по-дълбоки представи и идеи“, казва учителят по гражданско образование Недко Пандов от гимназията „Пейо К. Яворов“ в Петрич. Той казва, че частично е засегната и темата за медийната грамотност, но тя не е в основата на предмета.

Извън това усилия в посока подобряване на медийната грамотност полагат редица неправителствени организации. Сред тях са Коалиция за медийна грамотност, която работи за интегриране на медийната грамотност в учебния процес, и Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). През 2019 г. тя изготвя помагало в помощ на учителите, които желаят да преподават медийна грамотност.

Това обаче изглежда не е достатъчно и за 2023 г. България е на последно място сред страните членки на ЕС в Индекса за медийна грамотност.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036