Все по-лошо става положението с обществените поръчки в България, разкрива отчет на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2018 г.
Установи се, че това са най-лошите данни за последните пет години, коментират експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ).
АДФИ – миналата година е проверила 1204 поръчки на стойност близо 1.39 милиарда лева. В 614 от тях – за 729 милиона лева, са установени различни по тежест „дефекти“. Тоест във всяка втора процедура има нередности и нарушения. Като се има предвид, че държавният бюджет харчи над 44 милиарда лева годишно и че ЕС налива също милиарди в България по оперативните програми, това означава, че държавни ведомства и общини харчат неефективно и не по правилата огромни средства на българските и на европейските данъкоплатци.
Нередностите са 4 основни типа:
Редовно се „пропуска“ провеждането на обществена поръчка;
Вместо истинско състезание се прави пряко договаряне;
Не се събират различни оферти;
Средствата се изразходват не по предназначение.
Нарушения има във всичко – от подготовка на документация, през оценяване на офертите, до осчетоводяване на разходите и изпълнение на възложената дейност, това показва анализ на финансовата инспекция. Нередностите са различни – от строителство и ремонти до доставка на стоки.
Тревожна е тенденцията, това разкрива анализът на АДФИ – процентът на обществените поръчки, с нарушения расте – надхвърля 50 на сто.
От ИПИ открояват няколко извода за обществените поръчки. Вместо да намаляват, порочните практики в харченето на публични пари стават все по-масови. С нарастването на парите в държавния бюджет нарастват и злоупотребите. Корупционните практики и/или неграмотността на чиновниците прахосват милиарди левове на данъкоплатците. А наказанията очевидно не притесняват нарушителите. И не е чудно, тъй като са малки – започват от „предупреждение“ и стигат до глоби, които са едва 0.04% от размера на лошо изхарчения обществен ресурс – 729 млн. лева (сумата по процедурите с установени пороци). Най-лошото е, че парите са буквално прахосани и целите не са постигнати – нито имаме по-добро здравеопазване, нито по-качествено образование, нито по-ефективна съдебна система, и няма изгледи за промяна, коментира Петя Георгиева от ИПИ.
В 56% от случаите нарушенията са „само“ процедурни, сочи анализът. В останалите 44% обаче дефектите са съществени. Например в 105 случая не са проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, въпреки че законът го е изисквал. Става дума за сделки с публични средства на стойност 27.3 милиона лева. В 10 случая 7 милиона лева без основание са похарчени чрез „договаряне без обявление“. В 95 случая не са събрани оферти чрез публикуване на покана или на обява за обществена поръчка. При 38 поръчки възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите. В 24 случая са сключвани анекси към договорите, с които са изменяни цени и срокове за изпълнение.
По традиция нарушенията и нередностите при изпълнението на обществените поръчки в общините продължават да са значителен дял – около една трета от поръчките с нарушения са при тях, като стойността им е над 483 милиона лева. Съществените нарушения на общинските поръчки са на стойност над 74 милиона лева. Дружествата с държавно и общинско участие в капитала също бележат голям брой нарушения (217 поръчки), но на по-ниска стойност (155 милиона лева, от които съществените нарушения са на стойност над 46 милиона лева).
