Трябва ли „да си знаят мястото“ турските жени?

Превърна ли се Турция окончателно в ислямска държава? Отговорът на този въпрос зависи и от това, доколко управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ успя да наложи своите консервативни представи за жените.  Какво мислят дейците на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) за турските феминистки, които защитават светската опозиция в страната, е добре известно. Премиерът Давутоглу например смята феминизма за „смъртоносен”. Демонстрациите на активистките обикновено пораждат доста внимание, но почти никой досега не се е заемал системно да проучи ефекта от техните реформаторски усилия. Пръв подобен опит предприе американската политоложка Мелинда Негрон-Гонзалес, която стига до изненадващ резултат.

[ad id=“225664″]
Тя твърди, че онази част от турското женско движение, което преследва еманципаторски цели, е станало по-многочислено и по-добре организирано. В същото време обаче напоследък се забелязвало, че успехът на женските активистки като цяло намалява – за разлика от предишни фази в ерата на управление на ПСР, по време на които са се състояли и трите феминистки кампании, анализирани от Гонзалес. В първата от тях усилията на активистките са били насочени към реформирането на остарелия Наказателен кодекс на Турция. Действията им били окуражени от предишен техен успех в реформирането на Гражданския кодекс през 2000/2001год. , когато в него заляга принципът за равнопоставеността на жените. Първоначално жените са се опитали чрез лобизъм да убедят парламентаристи в правотата на своята кауза, което обаче им се удало само сред представителите на опозицията. Депутатите на ПСР се съгласили да разговарят с тях едва след като жените мобилизирали медиите, пред които посочвали, че управляващите не желаят диалог.

[ad id=“263680″]
Обратен завой
В разгара на парламентарните дебати около проектозакона ислямските консерватори внезапно се отметнали от предишните си позиции и започнали да настояват прелюбодеянието да се включи в Наказателния кодекс като престъпление. Коалицията на турските женски организации отговорила на това с протестни демонстрации в цялата страна, които бързо показали въздействие – но очевидно само защото инкриминирането на прелюбодеянието междувременно довело и до спор с ЕС, а Турция по онова време водела първите си преговори за присъединяване. Натискът от Брюксел, твърди политоложката Гонзалес, се оказал решаващ за това, че коалицията на женските организации успяла да прокара над 30 промени в наказателното право – т.е. близо две трети от всички поправки в закона. „Факторът ЕС” обаче не изиграл мобилизираща роля по време на втората кампания, по време на която се водела борба за 30%-на квота за жените в турската политика. Феминистката турска организация „Жени в политиката (KA-DER)“ помолила европейските институции за подкрепа, но така и не я получила. Така инициативата се провалила.
Слаба подкрепа от Европа
Мелинда Негрон-Гонзалес предполага, че въздържаността на европейците в този случай се е дължала на липсата на единство по въпросите на женските квоти. Затова пък ЕС реагира активно по време на третата голяма протестна акция на турските жени, които през 2012 обявяват международна акция за събиране на подписи срещу намерението на управляващата ПСР да затегне допълнително правото на аборт. Делегация на ЕС в Турция тогава недвусмислено се обявява в защита на феминистките и критикува Ердоган, който в едно свое изявление сравнява прекъсването на бременността с убиването на цивилни граждани. Съветът на Европа тогава също се обявява срещу проектозакона на ПСР, който в крайна сметка е изтеглен от вносителя.

[ad id=“225664″]
Подкрепата от Европа, според Мелинда Гонзалес, е необходима предпоставка за успеха на женските правозащитнички. Решаваща роля играе освен това атмосферата на взаимоотношенията между Анкара и Брюксел, както и степента на готовност за диалог, демонстрирана от управляващите в Турция. Вътрешно-политическата мощ на ПСР, която последователно нараства през последните години, също е от значение.
Активистките на женското движение в Турция сега са конфронтирани с все по-засилващ се, враждебен натиск от страна на медиите, близки до правителството. Освен това ПСР подкопава усилията на феминистките, като усилено налага консервативни разбирания за жената, представящи я единствено като съпруга и майка. Това става включително и с изграждането на „Турската семейна платформа ( TURAP), която е важен елемент от тази държавна стратегия.

Източник: http://www.dw.com/