Categories: България

Църквата отбелязва Светли петък – Живоприемни източник

Светли петък. Живоприемни източник. (Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.)
Преп. Симеон Персидски (През ІV век срещу християните в Персий било предприето жестоко гонение. Персийският цар Сапор ги подозирал в държавна измяна. Той бил във враждебни отношения с византийския император. Езическите жреци и юдеите в Персия поддържани подозрението на царя и го уверявали, че Ктезифонският епископ Симеон съобщава на гърците всичко, що става в Персия. Сапор започнал жестоко да притеснява християните. Той ги облагал с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове. Веднъж заповядал да доведат при него епископ Симеона, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели. Двама свещеници – Авделай и Ананий – придружавали епископа.
Сапор започнал да убеждава Симеона да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон не само отказал да изпълни волята на царя, но му не засвидетелствал и дължимата почит. Разгневен от това, Сапор запитал епископа:
– Защо ти не ми се покланяш, както ми се покланяше досега?
– По-рано на съм довеждан при тебе така, както съм доведен сега. Тогава ти се покланях и ти отдавах подобаваща чест на царското ти достойнство. Но сега, понеже ме задължаваш да се отрека от мой Бога и да отстъпя от вярата си, аз не мога да ти се поклоня, защото ти си враг на моя Бог – отговорил спокойно епископът.
Този отговор разгневил много Сапора и той заповядал да отведат Симеона в тъмница. Когато излизал от двореца, епископът срещнал бившия учител и възпитател на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад де поклонил почтително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, променил вярата си, за да угоди на царя, епископът не отговорил на поздрава и поклона му, а започнал да го изобличава затова, че отстъпил вярата си. Устазад дълбоко се разкаял и горко заплакал.
– Как ще се явя пред моя Господ, от Когото се отрекох? – нареждал той. – Ето, и Симеон обърна от мене лицето си; той се гнуси от моето отстъпничество. А как ще погледне на мене моят Създател?
Старецът безутешно скърбял.
Като узнал за това, Сапор повикал при себе си обичния си учител и го запитал за причината на неговата скръб.
– Да не си преживял нещо неприятно в моя дворец?
– Не съм преживял нищо неприятно в царския ти дом – отговорил Устазад, – но по-добре щеше да бъде за мен да претърпя най-големите беди и скърби, отколкото да чувствам това, което сега къса сърцето ми. Защо не умрях преди да се отрека от Бога, Създателя на всички твари, и да се поклоня на Неговото създание? В желанието си да ти угодя аз лицемерех пред тебе. Затова аз заслужавам наказание по две причини: първо – загдето отстъпих от моя Бог и второ, че дълго време те лъгах. Но кълна се пред Бога, Създателя на небето и земята, че вече няма да извърша такъв грях. Вече няма да преклоня колената си пред слънцето, което е Божие съдание, но ще се покланям на самия Създател вовеки.
Като чул тези думи, Сапор се учудил от неочакваната промяна у своя учител и още повече се разгневил срещу християните. Той ту молел стареца да не унижава езическите божества, да не безчести себе си и да не наскърбява царския дом, ту го заплашвал с наказания, ако не се вразуми. Устазад обаче останал непоколебим и твърдо изповядал и проповядвал името Христово. Не дали резултат нито молбите, нито заплахите. Най-после Сапор осъдил на смърт своя учител и възпитател.
Преди смъртта си Устазад извикал един свой приятел и го помолил да каже на Сапора от негово име следното:
– Помни, че от младини аз служех на твоя баща, а после и на тебе. Не говоря за всички мои услуги, защото те ти са известни. Сега те моля за една милост. Заповядай да се разгласи пред всички защо умирам аз. Нека управниците и народът знаят, че аз съм осъден на смърт не за някакво престъпление, но затова, че съм християнин и не се отричам от своя Бог.
Царят изпълнил молбата на Устазад. Той смятал, че като видят, че не е пощаден и престарелият му възпитател, всички ще се изплашат. Устазад пък искал по този начин да ободри християните, които скърбели за неговото отричане от Бога и да им вдъхне повече мъжество и твърдост. Присъдата била изпълнена. Отсекли с меч главата на Устазад и обявили пред целия народ, че той е наказан за изповядване на християнската вяра.
Епископ Симеон, който бил още в тъмницата заедно с много свещеници и християни, научил за смъртта му. Всички се зарадвали и благодарили на Бога, Който повикал грешника към покаяние и го удостоил с мъченически венец.
Скоро след това епископ Симеон отново бил повикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята вяра. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да употреби крайни мерки. Той заповядал всички християни, които се намират в затвора, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните страдания на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата около сто християни и ги закарали на определеното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на епископ Симеона, а него да убият последен. Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към осъдените на смърт християни и високо извикал:
– Ако някой от вас иска да остане жив, нека се поклони на слънцито и ще бъде освободен.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият вечен живот. Те изслушали благоговейно съветите на светие епископ Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за вечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-после и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от осъдените свещеници проявил известно колебание и страх. Тогава един царски чиновник, който присъствал там, извикал:
– Не бой се, старче, затвори очите си, бъди мъжествен и скоро ще видиш божествена светлина.
Езичниците разбрали, че този чиновник е християнин. Той бил хванат и отведен при царя, пред когото изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна смърт. Заедно с него била умъртвена и дъщеря му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава. Но той скоро се убедил, че направил грешка. Неговата заповад не изплашила християните. Историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа. Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт. Между тях се намирал един любимец на царя, Азат. Царят съжалявал за него и искал да го спаси, но не могъл да направи изключение, и Азат бил убит. След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват само епископите и свещениците, а обикновените хрлистияни да не се преследват. След известно време обаче гонението било възобновено със страшна сила. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение срещу християните. Тези гонения продължили около двадесет години.)