Извънземни ли са причина за най-голямата експлозия в човешката история

Тунгуският метеорит е едно от най-изумителните явления, които са познати в съвременната история на човечеството. Редица изследователи обаче все още не са убедени, че става дума за метеорит, който се е разбил в земната повърхност. Ако не е това, то какво е станало преди 108 години в Сибир?

Юни 1908 година, прекрасна сутрин. Часът е малко след 7. Внезапно появила се ослепителна огнена топка се носи като мълния в небето в района на река Подкаменна Тунгуска. След няколко минути мощен взрив ще повали 80 милиона дървета – най-голямата експлозия, която е известна в човешката история.

Хората решават, че е настъпил Денят на страшния съд. Твърди се, че експлозията в Тунгуска има мощността на поне 1000 атомни бомби като тази, която е пусната над Хирошима. Милиони дървета са унищожени от ударната вълна и пожарите.

Шоковата вълна обикаля света. Тя е видима за сеизмографите във всяка точка на Земята… Но никой не може да разбере какво се е случило. Минават 20 години, докато учени разкриват истинските измерения на катастрофата.

Случаят в Тунгуска е не по-малко мистериозен от Бермудския триъгълник или легендата за Атлантис. Така се ражда модерната легенда, по която и до днес работят много учени от различни държави, представляващи различни научни дисциплини, с единствената цел да намерят решението на загадката: Какво точно се е случило.

Все още няма категорично доказателство в подкрепа на някоя от теориите, за сметка на това има огромен брой интерпретации. Дали е паднал метеорит, който е причинил цялото това унищожение? Много от учените вярват на това. Но в такъв случай трябваше да има кратер. А няма и никога не е откриван. Или е било нещо съвсем различно?

„Аз лично вярвам в теорията, че е бил извънземен космически кораб“, казва Валентина Бикова, руски геофизик. „Просто са се отбили за пикник при нас, но нещо се е случило и корабът се е взривил“, развива теорията си тя. Версията за НЛО също е една от най-разпространените.

„Няма солидно доказателство“, казва д-р Бени Пайзер, културен антрополог от Университета в Ливърпул. „Липсата на доказателства прави тези теории популярни“, обяснава той. Пайзър е специализирал в природните бедствия и начините за справяне с тях. „Катастрофата в Тунгуска променя възприятията ни за света и нашето място в космоса“, казва Пайзър, „защото до този момент сме живели с представата, че сме защитени, че Вселената работи като часовник и нищо драматично не може да се случи. След Тунгуска знаем че потенциално може да се окажем в центъра на космически сблъсък. Случвало се е преди, може да се случи отново“.

Ако подобен космически обект като този в Тунгуска (ако приемем теорията за метеорита) удари голям град, пораженията ще са неописуеми. Цялата околност ще бъде заличена от лицето на Земята.

Геологът Кристоф Бренхайзен също смята, че е бил метеорит. „Ако Земята се беше завъртяла само още малко, можеше да унищожи напълно Санкт Петербург например“, казва той. „Час по-късно щеше да бъде ударен Хелзинки, още час по-късно Стокхолм или Осло“.

„Това е причината да се налага да мислим, какво би могло да се случи“, допълва Бренхайзен. През 2000-а година той отива в Сибир като част от съвместна германско – руска експедиция. Ученият работи по основните теории от години. Той смята, че ако е било метеорит, могат да се намерят космически материали в проби от почвата в близост до епицентъра на експлозията. До момента обаче такъв материал не е намерен.

През 1928 година руският геолог Леонид Кулик е първият учен повел експедиция към района на катастрофата. Неговата работа все още е в основата на всички последвали проучвания на данните. В онези години тази територия на Сибир е била още по-дива и никой не е стъпвал там, освен ако не се е налагало. Температурите в района варират от минус 40 по Целзий през зимата до плюс 35 градуса през лятото. Мястото на експлозията е изключително изолирано. Най – близкият град – Ванавара – е на 700 километра от мястото на експлозията.

В продължение на две десетилетия Кулик и екипът му се опитвали да намерят доказателства за удар от метеорит. Той е обиколил целия район със самолет и е съставил подробни карти на местността. Записвал е дори положението на повалените от експлозията дървета. С такива данни би трябвало да е лесно да се установи, къде точно е паднал метеоритът.

Кулик е използвал най-модерните за времето технологии в търсенето на кратер. Дори стигнал дотам, че екипът му „източил“ няколко езера в най-вероятния район на сблъсъка. Смятал, че именно там може да има кратер. Намерил обаче само стволове и клони на дървета, които доскоро са били живи. Как може да са попаднали там? Ако са ударени от метеорит щяха да са унищожени. В крайна сметка Кулик установил, че това не е кратер от метеорит и бил разочарован. Той нямал шанса да довърши работата си, защото през 1941-а станал доброволец в Червената армия. Починал година по-късно като пленник в германски затвор.

След Втората световна война случаят в Тунгуска придобил и друг смисъл. Той станал част от културата на научната фантастика. Близо 40 романа са вдъхновени от катастрофата в Тунгуска. Един от тях се превърна в киношедьовър – „Сталкер“ на Андрей Тарковски. На въоръжение в руската армия пък има ракетни установки „Тунгуска“. В САЩ се продава енергийна напитка под марката „Тунгуска“.

Загадката остава нерешена. Все пак най-вероятното обяснение на случилото се е именно метеорит или комета, която изгаряйки в атмосферата на Земята се е взривила малко преди удара в повърхността, причинявайки огромни щети, но без кратер …

megavselena.bg