Турция ще пусне бежанците отново. Игра на нерви или реалност

Споразумението за бежанците с Турция е на път да се провали. Поне така изглеждат нещата отвън. Само че нито Ердоган, нито ЕС могат да си го позволят, пише Кристоф Хаселбах и посочва най-важната поука от кавгата с Анкара. Нито ЕС ще отстъпи, нито Турция. Турският президент Реджеп Ердоган все така отказва да промени оспорвания антитерористичен закон в страната си. Само че в такъв случай и ЕС няма да отмени визовия режим за турските граждани. Свободата на придвижване е една от големите цели на Турция и именно Ердоган се бори за нея от дълго време. Всъщност ако ставаше дума само за визите, европейците биха могли спокойно да изчакат Турция да изпълни всички поставени условия – дори и това да продължи с години. Само че безвизовият режим е част от споразумението за бежанците, договорено с премиера Давутоглу, който бе принуден да подаде оставка. Изглежда, че сега Турция отново е готова да вкара цинично в играта картата „бежанци“. „Ако вземете грешно решение, ще Ви изпратим бежанците“, написа преди броени дни в Туитър един от съветниците на Ердоган.  Но ЕК и Европарламентът сега дават ясно да се разбере, че няма да се оставят да бъдат изнудвани – и по изключение всички са единодушни. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви в четвъртък следното: „Ние държим условията да бъдат изпълнени. В противен случай няма да има отмяна на визовия режим!“. Това заявява сега същият този Юнкер, който в края на октомври 2015 предупреди, че не било време да се правят забележки на турското правителство за нарушенията на човешките права „независимо дали ни харесва, или не“.
Както тогава, така и сега европейците продължават да бъдат зависими от Турция по отношение на бежанския въпрос. Досега Анкара изпълнява своята част от договореностите. Но ако Ердоган действително прекрати споразумението и „изпрати бежанците“, ЕС ще се окаже там, където беше и в началото на годината и ще бъде изправен пред един огромен нерешен проблем.
Ердоган обаче също е зависим от европейците. Той има нужда от тях не само в икономическо, политическо и дипломатическо отношение. Изгледите за отмяна на визите оказват пряко вътрешнополитическо влияние. Ердоган ще загуби много от своята популярност, ако не осигури през лятото на турския народ тъй желаната свобода на придвижване. Ако обаче визовият режим бъде отменен, турският президент ще натрупа още точки пред избирателите. Затова и двете страни са силно заинтересувани от продължаването на споразумението.
В крайна сметка в спора около турския антитерористичен закон става дума най-вече за интерпретацията на понятието тероризъм. Никой в Европа няма нищо против Турция да се бори срещу терористите. Само че ЕС обвинява Анкара, че злоупотребява със закона, за да запуши устата на неудобни политици и журналисти. Това не са непреодолими противоречия.
Не са малко индикациите за това, че Ердоган ще вдигне още веднъж цената за сътрудничеството си с ЕС, както направи и по отношение на финансовите помощи. Но дори и накрая европейците и турците да постигнат консенсус, би било добре, ако включат в споразумението т.нар. „внезапна спирачка“ срещу масови злоупотреби със свободното придвижване на турските граждани.
На ЕС ще му се наложи да си извлече и най-важната поука от споровете с Анкара. А тя гласи: независимо, че споразумението наистина способства за намаляване на бежанския поток, европейците не бива да се осланят само на други държави като охранители. Те трябва да защитават външните си граници преди всичко сами.

Източник: http://www.dw.com/