ТВОРЧЕСКОТО ТЪРСЕНЕ ОЗНАЧАВА ЖИВОТ – РАЗГОВОР С ХУДОЖНИКА ИВАН ПОПЧЕВ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 129, 1980 г.
Съкровено за изкуството
ТВОРЧЕСКОТО ТЪРСЕНЕ ОЗНАЧАВА ЖИВОТ
Обърнахме се към Иван ПОПЧЕВ, един от най-изявените старозагорски творци на четката, с въпроси за мястото на Стара Загора в неговия път на художник, от кои големи майстори се е учил, помолихме го да сподели свои наблюдения за творческия процес.
След завършване на Художествената академия в София сам пожелах да се върна в Стара Загора, защото там преминаха ученическите ми години, първата ми среща с жив художник – Кипро Николов, и първите вълнения на творческото търсене. Този град имаше за мен значение и с друго – с просторните си улици, липи и тополи, смокини и кипариси. Чувствувах, че в Стара Загора се диша по-леко, което създаваше у мен творческо настроение, особено през май и октомври. Но в Стара Загора твърде еснафски се е гледало някога на изобразителното изкуство и твърде много художници са прогонени от тук. Може би Стара Загора не е „пластичен” феномен, а град на лиричното начало, оплождащ лиричните начинания в изкуството, и затова и в изобразителното изкуство се забелязва такова явление – най-действени са художниците с подчертан пиетет към лиричното. Имам предвид ранните творби на професор Никола Кожухаров, на Марио Жеков, Васил Тодоров, както и повечето от творбите на Димитър Караджов. Другото е битоописание, сантиментално, без висока стойност, пейзажи-изгледи.
Тази традиция, добра или лоша, разбира се, продължава. Това е атмосферата на един град, който подхранва таланта и вдъхновението и на съвременните художници и дава възможност за изява на всеки според възможностите му.
Определено мисля, че изкуството е най-вярното нещо на този свят, защото в него лъжата не може да се скрие, фалшът също и защото то се отплаща на създателя си, ако той го е обичал над всичко. И още: радостта от създадената творба е най-силната и пълна радост и е единствената, която носи подобно чувство и на другите. Същевременно създаването на творбата е съпътствувано с много болки, страдания и творчество, то е трънлив път към неизвестното, защото художникът не може да определи какво е създал. А и то се оказва винаги недостатъчно според него. Изкуството е и едно пътуване към съвършенство, към облагородяване…
Изкуството винаги е облагородявало, защото човек става лош, когато не създава нищо. Творчеството означава доброта, творческото търсене означава живот…
Аз самият считам, че един художник е успял, когато е работил много, честно, търсил и е откривал истини и накрая е убедил хората чрез творчеството си да се доверят на вижданията му, на картините му. С това е допринесъл нещо за развитието и на изобразителното изкуство и на стремежа на хората към по-хармоничен и красив живот. Това са задачите на художника, които всеки голям творец изпълнява дори и без самият да съзнава това.
През годините от началото на съзнателния ми творчески път, от времето, когато разбрах, че за да живея, трябва да създавам, че това е единственият път за мен, харесвах и ми въздействуваха много художници. – Малките холандци Брьогел, Рембранд, Ботичели, Модиляни, от българските Доспевски, Данчов, Иван Милев, ранният Златю Бояджиев, Майстора.
Но не бих искал да приличам на никого от тях. Това е лесно обяснимо – творческият път се определя от съдбата на художника, а аз имам своя творческа съдба. Каква ще бъде тя, ще реши времето независимо от моето желание. Надявам се, че това ще бъде съдба творческа, а не чиновническа, че и аз ще оставя нещо, чрез което хората ще си спомнят след време за мен.
Изкуството няма формула и не бих искал да има такава, защото всички формули канонизират нещата и водят до творческо самоубийство. Досегашната ми работа в живописта ме е научила, че художникът трябва да мисли творчески и много по-различно дори от тези, които са от неговата школа, от тези, които имат неговия натюрел.
А самият творец трябва да се научи на самодисциплина, на самовзискателност, на творческа хигиена – качества, които не са формула, но са задължение на големия творец. Да създава това, което преминава през сърцето му, което преживял и осмислил, а не да се хвърля да изобразява външността на нещата, лишавайки ги от съдържание, от духовно начало. Разбира се, това е и едно пожелание към мен самия, защото след време всеки разбира, че е трябвало да направи още малко повече от това, което е сътворил, от това, което е създал като творец… Смятам, че така са мислили и най-големите…
И ако на мен ми се отдаде да започна отначало творческия си път, бих го започнал от там, където съм сега. И никога не бих правил това, което съм правил досега. Не бих си пилял времето, ни бих се опитвал да намеря формули, а бих използвал времето си само за работа. Работа, която решава големите истини на нашето време, която ги е решавала преди и ще ги решава в бъдеще. Защото творческите търсения на художника не само определят съдбата му, не само че не могат да бъдат вън от живота, вън от съвремието, а напротив – самите те означават живот… Без тях и изкуството, и животът се лишават от смисъл!