Ученически турнир по КУИДИЧ на мъгълска земя – СТАРА ЗАГОРА. Какво е това и как се играе?

В колко от нас живее магьосник, колко от нас носят магията в сърцето си? 

По инициатива на учениците на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и с подкрепата на техните връстници от ПМГ „Гео Милев“ се организира първият турнир по куидич в Стара Загора. Той ще се проведе на 16.04.2016г от 11.00 часа на игрището южно от двора на езиковата гимназия.

Теодора Николова, директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан“,  за ученическия КУИДИЧ:

Подкрепям провеждането на такъв турнир с две ръце.

Първо – защото се изисква сериозна доза креативност, а и упоритост да провокираш НЕвълшебници да играят този вълшебен спорт; да превърнеш нещо, което не е реално, в забавление за много хора – и играчи, и публика.

Освен това всички знаем, че спортът – било то магичен или не, ни учи на много неща – от това да укротяваме егото си и да можем да помолим за помощ до това да разберем, че е важен много повече в живота от просто една игра.

Някои от правилата на Куидича са ми особено симпатични: например това, че за разлика от други спортове, куидич – отборите са със смесен състав. Ето и най – хубавото: той може да бъде изцяло женски, но не може да бъде изцяло  мъжки!

И само колко вдъхновяващо е за един женски отбор да има правото да избира от 13 модела летящи метли!

А знаете ли , че най-дългата среща на тази магьосническа игра е продължила цели 3 месеца докато сничът бъде заловен?

… И че има над 700 начина да получиш наказание в Куидича? Да внимават днешните ученици – някои „вълшебни идеи“ могат да залегнат в НЕвълшебния ни правилник на училището…

Стискам палци на всички участници и им желая безаварийно летене! Нека публиката се забавлява много на първото Старозагорско издание на 16 април, а на организаторите пожелавам ежегодно потапяне в магьосничеството!

Успех!

Правилата на играта ТУК

Малко история:

В книгата „Куидичът през вековете“ Кенилуърти Уиеп разказва за появата на златния снич. С достоверна точност той пише: „Ловът на сниджети е популярно занимание на вещиците и магьосниците още от 1100г. насам. Златният сниджет вече е защитен вид, но по онова време се срещал навсякъде из Северна Европа…. Сниджетът е миниатюрен и завидно подвижен във въздуха, майстор в измъкването от преследвачите и улавянето му носело престиж на магьосниците….. Ловът на сниджети е заслужавал порицание по немалко причини. Всеки благоразумен магьосник би трябвало да съжалява за унищожаването на тези миролюбиви птичета в името на спорта. Освен това те били преследвани посред бял ден и мъгълите често забелязвали метлите….. Ловът на сниджет и куидичът  кръстосали съдбите си през 1269г. на един мач, на който присъствал самият председател на Съвета Берберус Благ. …Браг донесъл сниджет в клетка и заявил на играчите, че ще възнагради със сто и петдесет галеона играча, който го улови по време на мача…. Идеята на председателя Браг променила завинаги същността на играта. Много скоро златните сниджети били пускани на всеки мач, като по един играч от всеки отбор /ловец/ трябвало да го хване. Щом птичето издъхнело, мачът свършвал, а на отбора се давали още сто и петдесет точки вместо обещаните от Браг сто и петдесет галеона.

 

До средата на следващия век златните сниджети ставали все по – малко  и Съветът на магьосниците ги обявил за защитен вид, като забранил изтребването им и участието им в мачове…..

 

 

Идеята за златния снич е на магьосника Бауман Райт от Годрикс Хоул. Докато куидичните отбори в страната си блъскали главите кое ново птиче да използват, известният с леярските си умения Райт измайсторил топка, която да имитира движенията и полета на сниджета….

Златният снич – така го нарекълтой – представлявал топка с размер на орехче и тежал точно толкова , колкото сниджетите. Сребристите му криле се въртели кръгообразно също като крилете на птичето и му позволявали да лети с неговата скорострелност и точност. Но за разлика от живия първообраз, сничът бил омагьосан да не излиза от границите на игрището.

Появата на златния снич завършила процеса. Родил се истинският куидич.“

PS. Трябва да сме благодарни на госпожа Пинс, библиотекарката на Хогуортс, че е разрешила да се разпространи книгата „Куидичат през вековете“ и на Дъмбълдор, че е махнал всички библиотечни магии.

В колко от нас живее магьосник, колко от нас носят магията в сърцето си?