Доклад на студента на Университета в Куинсланд Жермен Тобар и неговия професор, физик Фабио Коста, подробно описва сложните математически доказателства, които показват, че човек свободно може да пътува назад във времето, без да създава парадокси.
Най-известният парадокс за пътуване във времето е „Парадоксът на дядото“, който разглежда какво би се случило, ако пътувате назад във времето и убиете собствения си дядо. Ако го убиеш, ще престанеш да съществуваш, но ако престанеш да съществуваш, никога не си съществувал, за да го убиеш.
Научният консенсус относно парадоксите за пътуване във времето е, че дори да можете да пътувате назад във времето, не трябва да променяте нищо от миналото, за да гарантирате, че няма да възникне парадокс.
Физикът Фабио Коста, който преди това демонстрира, че човек може да упражни ограничено количество свободна воля, ако пътува назад във времето, възлага на студента Тобар проблема за по-нататъшното развитие на математическите доказателства.
Изследователите използват примера за някой, който пътува назад във времето, за да спре пандемията от коронавируса. Съгласно предишния консенсус те не биха могли да спрат „нулевия пациент” да се зарази с вируса – тъй като това би премахнало необходимостта те да пътуват назад във времето.
Жермен Тобар каза: „В примера за нулевия пациент с коронавирус можете да опитате да спрете заразяването на нулевия пациент, но по този начин бихте хванали вируса и ще станете нулев пациент, или някой друг би станал.“
„Без значение какво сте направили, очевидните събития просто ще се адаптират около Вас. Това би означавало, че – независимо от вашите действия – пандемията ще настъпи, давайки Ви мотивация да се върнете и да я спрете. Опитайте, колкото бихте могли да създадете парадокс, събитията винаги ще се адаптират, за да се избегне всякакво несъответствие.“