Удари часът католици и православни заедно да бранят християнството

Вчера в кубинската столица Хавана се срещнаха главата на Римокатолическата църква папа Франциск и руският патриарх Кирил. Това става за първи път, откакто през 1598 г. е провъзгласена Московската патриаршия. За това как се стигна до тази наистина историческа среща и какви ще бъдат резултати от нея се обърнахме за коментар към Негово Високопреподобие архимандрит Филип, който е представител на Руската църква в България.

 

– Ваше Високопреподобие, как се стигна до историческата среща между Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и главата на Римокатолическата църква папа Франциск?

– Тази среща наистина е историческа, защото тя е първата от този род. Тя бе подготвяна дълги години от двете страни. Идеята за нея възникна още през 1997 г. по времето на понтификата на папа Йоан Павел II и светителството на Московския и на цяла Русия патриарх Алексей II. Дори бе вече договорено мястото за нейното провеждане – Австрия. Но тогава, по независещи от Руската църква причини, тя не бе осъществена. Католическата църква по това време не бе готова за подобен разговор. Преди всичко, тя все още не бе се отказала от политиката за сливане на двете църкви под формата на уния – цел, която Ватиканът преследва в продължение на векове. Руската православна църква никога не е възприемала този подход. Освен това, в края на 80-те и началото на 90-те години бяха буквално разгромени три епархии на Руската православна църква в Западна Украйна – Лвовската, Ивано-Франковската и Тернополската, което бе обтегнало допълнително отношенията ни с Ватикана. А в началото на нашето столетие, Католическата църква проведе и активна дейност по цялата територия на Руската православна църква, създавайки няколко нови епархии.

– Тези конфликти между двете църкви вече преодолени ли са?

– Не бих казал, че и сега не съществуват проблеми. Има все още известно противопоставяне, има спорни въпроси. Но днес целият християнски свят е изправен пред сериозни проблеми. Преди всичко това са гоненията над християните в Близкия изток, в Северна и Централна Африка, на места и в Азия. При това става въпрос не само за християните, а и въобще за хората, които живеят там. Явно е настъпил моментът, в който двете църкви трябва да обединят усилията си, за да посрещнат тези предизвикателства на съвремието ни. И да си сътрудничат в защита на християнските ценности.

– Не става дума за икуменизъм, като се опасяват някои хора?

– Не, разбира се. Догматичните и канонични различия между Запада и Изтока си остават. Това го заяви самият папа Франциск по време на посещението си в Турция. И подчерта изрично, че за никакво обединение не може да се говори в обозримо бъдеще. Но същевременно има и много неща, по които двете църкви са единодушни – защита на семейните ценности, на брака като такъв между мъжа и жената, и съответно отрицателното отношение към еднополовия брак, абортите, разводите и т.н.

– Като говорим за различията, все по-силни са настроенията за уеднаквяване на календара, и по специално за деня на Възкресението и свързаните с него Господни празници. Докъде са стигнали разговорите между Москва и Рим по този въпрос? Дали на срещата между папата и руския патриарх ще стане дума и за този въпрос?

– Едва ли. Но тук трябва да подчертая, че всяка промяна в това отношение ще се възприеме крайно отрицателно сред руската православна общност. За нас това е принципен въпрос. И не смятам, че стои на дневен ред. Това ще се обсъжда на предстоящия Всеправославен събор, който ще се състои през тази година на остров Крит на Петдесетница.

– Според неофициална информация папа Франциск е склонен да приеме православната формула за изчисляването на Великден?

– Не искам да коментирам. Нека Ватиканът излезе с официална позиция.

– Какви конкретни съвместни действия могат да предприемат двете църкви по отношение на кризата в Близкия изток?

– Тук и сега координират действията си за защита на християните в района, за съдействие при освобождаването на заложници, както бе в случая с тримата сирийски епископи, на пленници, за спасяването на осъдени на смърт. Така че в практически план срещата ще стимулира това сътрудничество. Но тук искам да добавя и нещо друго. Служил съм доста време в Западна Европа и мога да кажа, че общуването и сътрудничеството между нашите църкви и Католическата там е на много добро равнище, особено в Италия и Франция. Като казвам нашите, има предвид всички православни църкви, не само Руската. На много места православните свещеници ползват католически храмове, а в католическите университети се учат много студенти, и не само по богословие, и след това се връщат за да работят за благото на своите църкви или като граждански специалисти. Засилва се непрекъснато студентския, научния и културен обмен. И тази среща ще активизира още повече тези процеси.

– Случайно ли тази среща стана в Куба – католическа страна, но свързана политически с Москва?

– Не бих търсил подобна връзка, това е в областта на литературата. Посещението на патриарх Кирил в Куба, като част от пастирската му обиколка в Латинска Америка, бе подготвено отдавна. То съвпадна по време със също така отдавна планираната аналогична визита на папа Франциск в същия район. Така и се стигна до съгласуване на срещата именно в Хавана. След нея папата ще се отправи за Мексико, а патриарх Кирил – към Бразилия, Парагвай и Аржентина.

– Хората знаят за многобройната руска емиграция в Западна Европа и САЩ, но за тази в Латинска Америка е малко известно?

– Само в Куба има 15 000 православни руснаци, – главно жени, омъжили се навремето за кубинци. Що се отнася до другите страни от субконтинента, там има четири вълни от руски емигранти. Първите са дошли там още преди Първата световна война. Това са старообредниците, които пазят своите специфични традиции, но признават върховенството на Московската патриаршия. Вторите са потомци на голямата бежанска вълна след болшевишката революция, третите – на тези след Втората световна война и четвъртата са вече новите емигранти. Затова и Руската православна църква има отделна епархия за Латинска Америка.

– И накрая един въпрос, който вълнува в момента цялата православна общност в България – ще дойде ли Негово светейшество патриарх Кирил за канонизацията на епископ Серафим на 26 февруари?

– Без да съм категоричен, разбира се, но мисля че това е малко вероятно. Той ще се завърне ден или два преди тази дата след едно наистина дълга пастирска обиколка в Латинска Америка, свързана със смяна на климат и часовите пояси, а и с много тържествени служби, които той ще проведе в руските храмове във всички тези страни. Всичко това сами разбирате, е определено физическо натоварване. Така че най-вероятно в канонизацията на епископ Серафим ще участва Негово Високопреосвещенство Волоколамски митрополит Иларион (Алфеев).

Константин Събчев

Източник: Стандарт