Не зная кой е дал името „стъргало“ на онзи поток от млади и стари старозагорци, които в приятните вечерни часове образуваха за 2-3 часа разхождащи се групи от хора, излезли от домовете си, за да се видят с приятели и да обменят по някоя и друга дума. Като че ли това понятие „стъргалото“остана специфично за Стара Загора и запази спомена и колорита за града ни. Другата дума за това място за разходка беше „движението“, в малко по-късните години от моето детство, когато родителите ми го наричаха така.. А в младежките ми повечето му викаха „чарка“.
До 60-те години на миналия век мястото за вечерната разходка беше по улиците „Методий Кусев“, ограничена от „Ген. Гурко“ и „Княз Борис“. Понякога се увеличаваше до „Хр. Ботев“ надолу и до „Байер“ нагоре. Неписан закон създаваше правила на движението. По средата на улицата вървяха обикновено семействата и по-възрастните граждани. От източната страна се движеха войниците, излезли в отпуск и младите хора – предимно работници. Западният тротоар беше територия за учениците от гимназиите. Това правило се спазваше като установен канон. Семейните се движеха хванати под ръка, но това не се разрешаваше на военните. Разходката през пролетните и есенни дни продължаваше до към 20 часа, а през лятото времето се удължаваше до 22 часа. Дежурни учители зорко следяха за спазването на вечерния час на учащите се и записваха провинилите се. До 1952 г. учениците трябваше да носят номер, пришит на левия ръкав с цвета и герба на всяка гимназия. И тогава младежите хитруваха, отпаряха зашитото, слагаха отгоре черна лента, с една дума – приемаха предизвикателствата на съдбата.
Някои от семействата в определено време сядаха на масите пред заведенията, когато дойдеше подходящия сезон за това и се разхлаждаха със сладолед или пиеха резлива боза. Сладкарниците затваряха около 22 часа, а ресторантите най-късно до полунощ.
[ad id=“225664″]
Интересно започваше и свършваше движението по стъргалото. Сякаш всички се наговаряха – в определения час се изсипваше множеството, което по-късно по същия начин сякаш се стопяваше. В онези години градската градина е имала своя „любовен кът“. На югозападната ѝ страна, където днес е долната гъба е имало по-гъста растителност – храсти и дискретно поставени скамейки. Към 24 часа минавали пазачи с фенерчета и подканяли закъснелите да се прибират. О, времена, о нрави!…
Масите и столовете от заведенията са оставяни по улиците без да ги връзват със синджири или да ги прибират, без опасност да изчезнат.
[ad id=“263680″]
През 70-те някои неща доста се промениха. Часовете за появяване по стъргалото останаха почти същите, учениците все още трябваше да ходят с униформи, но това все по-рядко се спазваше. Младежката упоритост и „ходене по перваза“ са присъщи за възрастта. Учителите обикаляха в търсене на нарушители на вечерния час, но и те не бяха толкова стриктни. Бяха излезли на мода дънките, купени от някой тираджия или от кореком, мантите с бели якички се подгъваха, за да се вижда новата придобивка, момичетата се преобуваха с нововъведеното сабо и „стъргалото“ ставаше техния моден подиум. Закачката между момичета и момчета си беше атракция. Всички излизаха на групички или поне по двама. Първи стъпки младежите правеха в сладкарница „Славянка“, по-големите вече си позволяваха да пият по бира в закусвалня „Москва“, по-куражлиите сядаха и във „Верея“. Навсякъде се пушеше (без сладкарниците) и учениците не правеха изключение, не всички разбира се. „Примерните“ бяха повече в онези години.
Сглядата, дума позната на нашите баби, претърпява трансформация през десетилетията, но надали някога ще загуби от съдържанието си. Интересът между половете ще го има, а в младежките години естествено той е най-голям и засилен. Всеки град и село си имат своите места за сгляда. Такова все още за някои е и старозагорското „стъргало“.
Използвани са материали от книгата на Петър Жеков „Сенки в мъглата“
