В древността се е вярвало, че върбинката елеминира вампирите

Върбинката (Verbena officinalis) e многогодишно тревисто растение. Листата му са срещуположни, грапави, покрити с власинки. Цветовете са бледорозови или светловиолетови. Чашката и венчето са петделни, а плодът – сух. Цъфтежът е през периода май-септември.

[ad id=“225664″]
Произхожда от Европа. Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, а също като плевел из окопните култури.
Вярва се, че върбинката стимулира отделянето на мляко. Народните предания разказват, че с върбинка са лекувани раните на Исус след свалянето му от кръста. Също така, в древността, по времето на свръх естествените създания, се е вярвало, че върбинката се използва за елиминиране или заплашване на вампирите.
Използват се цъфтящите връхни части на стъблото, които се отрязват на около 20 сантиметра от върха.
Билката действа нервоуспокоително, общоукрепващо, противотемпературно, потогонно.
Употребява се и при главоболие, кашлица, жълтеница, пясък и камъни в бъбреците, в пикочния мехур и жлъчката, анемия, виене на свят, треска.
Върбинката помага при нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост, както и при анемия, чернодробни заболявания, бъбречнокаменна болест, нередовна менструация.

[ad id=“225664″]
Външно приложение: Препоръчва се за бани при кожни обриви и лишеи, за жабурене при лош дъх в устата (и за пиене) и зъбобол, за гаргара при болки в гърлото, за бани при възпаление на очите, за компреси при гнойни рани, циреи, изгаряния. Сварена с оцет, се използва за налагане като лапи при плеврит.
Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.