[ad id=“225664″]
Камилите са род бозайници от разред Чифтокопитни. Те се отличават с характерни образувания на гърба, известни като гърбици. Познати са два съвременни вида камили – едногърба и двугърба камила. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Двата вида камили са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, освен това се ползват и за работа.
Името камила, произлиза от арабската дума „джамала“, свързана с концепцията за красота, въпреки че корените могат да се проследят и в по-древни езици.
[ad id=“236993″]
Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите животни достигат на височина до 1,85 метрапри плешката и до 2,15 метра при гърбицата. Самата гърбица е около 30 см. Камилите могат да бягат със скорост до 65 км/ч за кратки разстояния, но умеят да поддържат скорост от около 40 км/ч за по- дълго време
Около четвърт от общия брой камили в света се намира в Сомалия и сомалийския регион на Етиопия, където тези животни са важна част от номадския бит на местното население. Там камилите използват се за транспорт и храна. Едногърбите камили са предимно домашни животни.
Камилите са изключително издръжливи на лишения. Счита се, че камилите могат да издържат без вода около една седмица, а без храна – 10 дни. Гърбиците на камилите не са от складирана вода, както неправилно се вярва, а от мастна тъкан.
[ad id=“263680″]
Особеностите в строежа на ноздрите помагат за задържането на вода при издишването.
Смята се, че камилите могат да поемат достатъчно количество вода при поглъщането на храната си при сравнително благоприятни условия, което от своя страна ги прави независими от питеен източник.
[ad id=“218001″]
Козината на камилите отразява слънчева светлина, което ги изолира от лъчението на пясъка. Обезкосмена камила се поти с около 50% повече, за да предотврати прегряването на тялото. Друго приспособление са дългите крайници, които я отдалечават от топлата земя. Камилите са в състояние да плуват.
В миналото камиларството е било силно развито в област Дедеагач (сега Александруполис), където се е практикувало и от българи и от турци. През 1924-5 г. в Кърджали се заселват бежанци, които водят със себе си над 500 камили. Това се случва и в други източнородопски градове. В онези времена в Тополоград са регистрирани около 300 камили.
Поради хищническото отношение на човека, камилите се намират под закрила. Те са вписани в международната Червена книга.
