Две учителки от V ОУ „Митьо Станев“ сеят и отглеждат с любов зрънцето на българското слово (СНИМКИ)

През едно мрачно ноемврийско утро обмислях каква книга да започнем да четем с децата в часовете по интереси в Полуинтернатната група – 4клас на Пето ОУ „Митьо Станев“ в Стара Загора. Погледът ми се спря на „ Скритият дар – 101 притчи за истински ценното в живота“. Последваха безценни мигове на взаимно удоволствие не само при прочита, но и при емоционалните обсъждания. Така посях зрънцето! – сподели за ЗАРАТА преподавателката в занималнята на Пето ОУ „Митьо Станев“ в Стара Загора Паолина Стойчева.

Дойде месец април и след поход до Кръстец и Бъзовец/ част от децата в групата са членове на Детски клуб „ Планинарче“ към ТД „ Сърнена гора“, когото ръководя вече четвърта година/, при мен на бюрото в училище се появиха листчета от тетрадка със стихове за природата, за пролетта.

[ad id=“225664″]

Четох ги с вълнение, защото зрънцето беше там, в душите им и изкласяваше в нежни сравнения, рими, поезия – продължи с много емоция да разказва г-жа Стойчева. Моите „пишещи“ деца от групата засега са 5: Ралица, Мирена, Елица, Преслава и Кристиян, но вярвам, че ще станат повече.

Споделяйки с колежката ми Марина Геренска /която пое „щафетата“, прочитайки с нейната група в 3 клас „ Скритият дар“/, научих и за още няколко малки стихоплетци, също творили в свободното си време и споделили първите си трепети, продължава Паолина Стойчева. Г-жа Геренска ги повела по пътеките на творчеството. Обяснила на децата как се римуват думички, как се броят срички в стих и още такива едни простички неща, които обаче за третокласничката Никол и нейните съученички Габриела, Гергана, Стефани, Сияна, Анджелина и Стела са изключително интересни и любопитни. Така освен импровизирана „ Училищна библиотека“, в стаята на групата вече има и Клуб на малките поетеси.

[ad id=“263680″]

Момичетата от трети Д клас дори подготвят първата си стихосбирка. Измислили са си и псевдоними – Римушката, Таланта, Сричката, Смешката и Стихчето. А Марина Геренска ги насърчава и им казва, че мелодията на стиха се носи в сърцето и се чувства с душата – истинска, чиста, вълшебна – такава, каквато е душата на всяко дете!

Така спонтанно се роди и идеята да обединим „ зрънцата“ , за да разцъфти „градината“. Създадохме Поетичен клуб „ Скритият дар“ към Пето основно училище „Митьо Станев“. И заваляха нови стихчета за приятелството, за родителите, за учителите, за любимото зайче…

Решихме по повод 11 май – Денят на Светите братя Кирил и Методий да направим рецитал-изложба във фоайето на училището, за да разпръскваме още зрънца- надежда, че българското слово ще пребъде!