В село Казанка ще откриете история и дъх на розови градини

Ако не сте предвидили някакво специално пътуване и СПА процедури, запалете колата и направете еднодневна разходка в близост до Стара Загора. Няма да съжалявате!

Селото е разположено в Средна гора, на 490 м и само на 22 км северозападно от Стара Загора и на 7 км от Старозагорските минерални бани. Ограждащите го планински върхове са с височина от 600 до 750 метра надморска височина. На 7 км северно от селото се издига вр. Руя (812 м.н.в.), от който се разкрива красива панорама към Централна Стара планина и Казанлъшката котловина с протичащата през нея р. Тунджа.

Стари предания разказват, че на 5 км северозападно от днешното село, около извора наречен „Топлика“ е съществувало селище. В близост до него е минавал широк път, който е свързал Пловдив и Карлово с Баните и Стара Загора. През 60-те години на 20-ти век учителят-пенсионер Петко Дончев от Казанка, който много години проучва миналото на своето родно село, изказва предположението, че името Рахманлий произлизало от една местност в близост до тяхното село, която и сега се наричала Рамана или Рахмана. Там според една легенда имало старо село с такова име, което след опожаряването му от турците, около 1714 година, се било разселило.

Към 17 семейства от неговите жители основали сегашното Казанка, а други се изкачили на билото на Средна гора, поели на запад, след това се спуснали по Светиниколския проход в южните склонове на планината, заселили се и нарекли селото си Рахманлия. Освен на легендата, Петко Дончев се основава и на сходството на говорните езици на двете села. Селото, което е било само с българско население често е подложено на нападения от кърджалии и башибозуци. От него излизат много народни закрилници, най-известен от които е Ботевия четник Стоян Димов Терзиев – Стоян Войвода.
До 20-те години на ХХ в. освен традиционния поминък зърнопроизводство в селото е било развито и и кюмюрджийството – производството на дървени въглища, а също и розопроизводството. Казанка е едно от първите села, пренесли розата по южните склонове на Средна гора. По време на Освобождението съседните до селото хълмове са били покрити с розови градини. След войните (1914 – 1918) те са занемарени и много от тях заместени с тютюн.

Църквата, строена през 1857 г. върху основите на заемала почти същата площ, но по-ниска и по-дълбоко вкопана черква. Местните смятат, че църквата им има спешна нужда от ремонт и се страхуват да не я загубят като се доразруши.
„Казането“ – природна забележителност. Намира се на 2,5 км от селото. Стесненото корито на реката образува праг, от който падайки водата е издълбала в гранита няколко дупки с формата на казани. Съществува поверие, че Дева Мария е къпала тук малкия Исус. Над Казането е кале Градището – крепост от турско време, оградена с камъни. В нея има пещера, която понастоящем е затрупана, но някога е имала излаз навън. За съжаление, към местността Казането няма указателни табели и за да стигнете дотам, по утъпканата пътечка, която тръгва от асфалта, трябва да ви води някой местен човек.