В селското стопанство – без ликвидиращи реорганизации

[ad id=“225664″]

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 20, 1990 г.
В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО –
БЕЗ ЛИКВИДИРАЩИ РЕОРГАНИЗАЦИИ
Речено-направено – тежка криза изживява селското ни стопанство. За спасяването на животновъдството и земеделието има все още време и пътят е само един – отказване от всякакви реформи, реорганизации и промени. Спиране на манипулацията на хората с безпочвени и лишени от смисъл призиви за връщане на земята и бившите й стопани в съживяване на ТКЗС.

image0 (9K)

[ad id=“236993″]

Наскоро проведох една анкета с жители от село Загоре. От разговорите ми с 20 домакинства нито едно не пожела вземането на земя под аренда, за никакъв период от време, при никакви условия. За пет години само един човек е пожелал в ОбНС да му се даде земя, и то от 5 дка. Тогава? Мисля, че говорейки за връщането на земята на притежателите й, първо трябва да ги попитаме. Но това е твърде сложен въпрос. А иначе обработваемата земя в нашата страна все повече и повече намалява. Ако през 50-те години, когато започна създаването на ТКЗС и ДЗС на човек от населението са се падали по 7,2 дка, сега са 4,8 дка.

[ad id=“263680″]

За 30 години някой може ли да изчисли безбройните реорганизации? Ще се опитам да спазя хронологията, без да изчерпвам всички наименования – ТКЗС – АПК – клонови стопанства – отраслова организация – териториални дирекции – бригади – бригади от нов тип – модулни единици – селскостопански бригади – селскостопански бригади – колективни земеделски стопанства… Не може да се измери резултатът от тези безбройни промени не като материална дейност, а като психологическа травма у хората. Няма да е пресилено, ако кажа, че у тях вече се е появило едно отвращение – не към земята, не към труда, а към тези, които не ги оставят да си гледат работата.

[ad id=“218001″]

Чуват се гласове, че земеделските стопанства са изчерпали своите възможности. Това категорично не е вярно. Те не са имали възможност да ги проявят. Досегашната криза в селското стопанство е социална, а не технологична. През седмата петилетка (1976-1980) общите капиталовложения възлизат на 22,3 милиарда лева, от тях за селското стопанство са отишли само 4,1 милиарда лв., а през осмата петилетка капиталовложенията са вече 28,4 милиарда лева. В същото време България изпреварва Англия по обща индустриализация с 11 пункта – това не е ли абсурд?
В селското стопанство заплащането е много ниско, грубо се изземва от печалбата на стопанствата, те не могат да формират фондове, крайният продукт е монопол на едно или няколко предприятия (в зависимост от типа продукция). Без земята да е национализирана, стопанствата плащат Рентен данък, единните тарифни ставки, въведени при нормирането и заплащането, не стимулират към по-голямо и по-качествено производство. Не са ли това нечестни методи за връзване ръцете на бригадите или кооперативните стопанства? Мисля, че названието в случая няма значение.
И въпреки тези неимоверни трудности те все още издържат, съществуват, хранят ни.
Защо не погледнем към изцяло кооперираното селско стопанство на Чехословакия например, да се поучим от неговия опит? Или към Дания, ФРГ, САЩ. Нима не е показателна тенденцията и много западни държави окрупняването на дребните в средни собственици? Например през последните 10 години във ФРГ са фалирали 170 000 дребни и средни селскостопански производители , а притежателите на повече от 1 000 дка земя са се увеличили от 4 100 на 5 700. ние точно сега решаваме, че ще е по-добре да раздробим земята, която и без това не стига.

[ad id=“225664″]

Замисляме ли се и над един друг проблем – по принцип арендаторът използва земята хищнически. Той се интересува само от добивите и печалбата. Пример за това са всички частни производители на зеленчуци, които отровиха почвата с нитрати, без да знаят, че и тя има предел на насищане. След това колкото и да торите, по-високи добиви няма да получиш. Кажете, кой частен стопанин днес предлага на пазара царевица за зърно или силаж, пшеница, ечемик, слънчоглед? Как държавата би принудила частните стопани да не сеят само фъстъци, да не отглеждат само ягоди и зеленчуци? Можете ли да изчислите колко средства ще са необходими за преструктуриране на промишлеността за производство на малогабаритна селскостопанска техника? И най-елементарните пресмятания показват, че на домакинство, или на декари раздробена земя, трябват около 10 пъти повече инвентар, отколкото на кооператива. Илюзия са някои твърдения за освобождаването на работната ръка – частният стопанин в двора си ще бъде зает не по 8 часа, както в държавните или кооперативните стопанства, а от тъмно до тъмно. И колкото да не ни се иска да го признаем, тогава много повече дейности ще се извършват ръчно. А животните? Как ще се раздадат те, кой ще осигурява фуража за тях, кой ще се грижи за поддържането на породите, за развъдната дейност?

[ad id=“263680″]

Сега стопаните, заели се с отглеждането на свине, овце, пилета тропат на селскостопанските бригади и позовавайки се на постановления, ги изнудват да отделят от своите груби и концентрирани фуражи. Нима това е честно? Поставете се при тези нашенски условия един американски фермер. Ето какво би правил той, първо би се заел със „Срочна разработка за следващата реорганизация”. Би доказвал, че тя е последна и, разбира се, най-оптимална. Той би купувал торове, препарати, технологии по свободни цени, а би продавал продукцията си по цени изгодни за консуматора. Иначе не бива! Това са стоки от първа необходимост (виж, бирата и лимонадата са по-скъпи от 1 л. мляко).
За това какво, кога и как да сте, би получавал указания от Другаря – бивш секретар на селското стопанство. И сега от този фермер се иска нова и може би наистина последна реорганизация, която този път да го ликвидира напълно. И сигурно ще успее, защото опасността е голяма.
Логично е да се предположи – след десетилетия изпълняване на глупави решения, то поредното решение, вече взето от нас самите, свикнали да не мислим, не може да бъде друго, освен пак глупаво.
Какво е необходимо – при новите условия стопанствата да добият пълна самостоятелност. На фона на пазарната икономика, т.е. свободни цени, на фона на очакваната безработица – т.е. при осигурена работна ръка след закриването на много заводи, трябва да вярваме, че развитието ще бъде в полза на ЕДРОТО КООПЕРАТИВНО И ДЪРЖАВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Нашите институти имат много технологии, новости, научни разработки, които ще помогнат много на животновъдството, но те са дълбоко заключени, забравени, сякаш ненужни. И накрая пак ще дам един пример от САЩ – там в продължение на 5-10 години не са наблюдават никакви новости в селското стопанство, а през тези години промишлеността бързо напредва и се развива. Тя трупа количествено новости, които в един момент се оказват КАЧЕСТВЕН СКОК за селското стопанство. Точно от такъв качествен скок имаме нужда и сега. И той ще може успешно да се извърши само в условията на кооперативното стопанство.
Стоянка ЦАЧЕВА

(Visited 7 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!