В Жириновск е живял човек долетял с машина на времето

Името Евгений Йосифович Гайдучок – създател и многогодишен ръководител на местния исторически музей – е познато едва ли не на всеки жител на Жирновск. Не е чудно – там го смятат за едва ли не най-известната личност на ХХ век.

[ad id=“225664″]
Неговите знания поразявали със своята дълбочина, а предсказанията, които той понякога наричал спомени, неизменно се сбъдвали – нападението на фашистка Германия над СССР, изходът от войната, перестройката и… бъдещото създаване на машина на времето.
„Той беше невероятно талантлив човек – разказва дъщерята на Евгений Гайдучок – Светлана Булгакова. – Приживе никога не ни е разказвал, че е от бъдещето, а и преки доказателства за това няма… Но в биографията на татко наистина има доста необясними факти.
Например досега не ми е ясно къде простият съветски младеж може да се е запознал със Самуил Маршак, защо няколко пъти с него се е срещал Киров и са обичали да разговарят Юрий Олеша, Булгаков, Бернес. А веднъж (и това е ирония на съдбата!) той дори общува с автора на „Машината на времето“, легендарния Хърбърт Уелс.“ Светлана често си спомня странни приказки, които ? разказвал нейният баща, когато била малка.

[ad id=“263680″]
„Чувала съм множество невероятни истории за космодруми, междупланетни полети, мъхести същества, за живота на планетата в бъдеще“, казва тя.
Един от разказите тя е запомнила много добре – това била историята на Урфин Джюс и неговите дървени войници, която тя чула на петгодишна възраст през 1951 година. Но както е известно, продължението на „Вълшебникът от Изумрудения град“ е написано от Александър Волков чак през 1963 г…
Няколко години след смъртта на Гайдучок започнали да се случват невероятни събития. Светлана разказва, че един от неговите съказарменици си спомнил няколко удивителни епизода. „Той ни разказа, че татко е влязъл в ролята на истински ясновидец. Например няколко дни преди началото на войната съобщил на събралите се за уволнение приятели, че „в неделя няма да ни е до това“. А след няколко дни, когато един от тях буквално досадил на Гайдучок с въпроси за датата на победата, назовал и това заветно число. След което моментално се лишил от репутацията на пророк: всички били прекалено уверени в нашата мълниеносна победа“, разказва Светлана. Подобна прозорливост той демонстрирал и като предсказал президентството на Елцин, разпада на СССР, арменско-азербайджанския конфликт, Грузия, Чечения, Югославия…
За невероятната съдба на баща си Светлана разбрала три години след неговата смърт, през 1994 година. Историята ? била разказана от известния волгоградски изследовател и автор на книга за машина на времето Вадим Чернобров. „Запознах се с него през 1985 г. – разказва Чернобров. – Този човек просто приближи към мен на улица в Москва и след малко заяви: „Дойдох тук с машина на времето! – и се представи: – Евгений Йсифович. Как според вас трябваше да отвърна на това?! Тогава непознатият му разказал нещо невероятно: той бил прочел за машината на времето от Чернобров!
„Това беше невъзможно, тъй като тогава моята книга за времето не съществуваше дори като чернова – обяснява изследователят. – По думите му аз съм бил единственият в Съветския съюз, който е в състояние да му повярва. Как ме е открил в огромната Москва? Загадка…
И ето какво разказал Гайдучок. Като бил съвсем млад, решил да се качи на машина на времето и да се разходи до някоя екзотична страна. Взел си приятелка за компания (в името на прекрасните ? очи той се захванал с това) и прекрачили през светове и векове. Но не стигнали далече. В 30-те години на ХХ век машината претърпяла катастрофа. Онемелите от ужас младежи разбрали, че повредената машина може да вземе само единия от тях и не е известно дали ще  стигне енергията за полет обратно в XXIII век. Впрочем те нямали особен избор, затова Женя натикал плачещата девойка в машината и като й заръчал да се върне с помощ, я изпратил в бъдещето. Но помощ така и не дошла. Малолетният скитник бил осиновен от добри хора, започнал нов живот, който, по собствените му думи, първоначално ненавиждал. И чак когато се качил за първи път на велосипед, разбрал, че и тук има малки радости…
След войната Евгений Гайдучок се озовал първо в Сталинград, а след това – в Жирновск, където създал и оглавил историческия музей, чиито уникални експонати идвали да разглеждат дори от чужбина. През 70–80-те години в една от залите на музея висяла дълга „Лента на времето“ – многометров хартиен свитък със изображения на основните събития в световната история – от каменния до ХХI век включително! Според дъщерята Евгения в музея и до днес се съхраняват вестници от 70-те години на ХХ век. Още когато журналистите на такива сериозни издания като „Правда“, „Комунист“, „Червена звезда“ не се притеснявали да наричат Евгений Гайдучок пророк. Например статията с описанието на Жирновск през ХХI век е написана от него през 1980 г. Неговите стихове за мобилната връзка и интернет не се приемали сериозно дори от най-отявлените фантасти. Според признания на негови близки приятели понякога той се впускал в разкази как изглежда Земята от Космоса, как се променя възприятието на астронавта, който бразди из просторите на Вселената, как се адаптират извънземните към нашите условия…„Фантазьор“ – казвали едни. „Особняк“ – смятали други. „Видял е!“ – възхищавали се трети. А може би просто си е спомнил? Евгений Гайдучок умира през 1991 година на 76-годишна възраст, или три века преди своето рождение.
„Той знаеше, че така ще стане – казва Чернобров. – По собствените му думи надеждата за спасителна група от бъдещето се стопила много бързо. Ставайки част от историята, той си подписал страшна присъда – никой няма право да взема от миналото човек, от когото в това минало зависи нещо.

Превод от Руски : Р. Енева