На 28 декември 1924 г. братята Тодор и Никола Цветанови копаят за ново лозе в землището на селото и попадат на златни предмети. От запазените 13 съда, с обща тежина 12,425 кг, 7 имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Един наподобява кратер със силно издължени и извити настрана дръжки, друг е съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове. В него е намерено изсъхнало от вековете вино. Предполага се, че съдовете от Вълчитрън са се използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе жреци. Съкровището е датирано към края на Бронзовата епоха, т. е. XIII-XI в. пр. н. е.
