Възможно ли е градът на липите да остане без липи?

Потърсихме информация за вида липа от Главен горски експерт Антон Грънчаров от Регионална Дирекция по горите Стара Загора. Той разказа, че липата живее от 60 до 80 години в зависимост от условията. В южна България, където се намира градът ни, продължителността ѝ на живот е около 60 години. Именно затова по дърветата вече се наблюдава суховършие – изсъхване на клони и образуване на хралупи. Възобновяването според него е задължително. Това може да се направи с школувани фиданки от разсадник.

Разговорът продължава с  Бистра Ангелова – Гл. експерт в отдел „Инвестиции и управление на проекти“ към администрацията на Община Стара Загора.

Госпожо Ангелова, какво знаете за състоянието на липите в Стара Загора?

– Паспортизацията е съставяне и актуализиране на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Последната за Стара Загора е направена през 2008 година. Основните видове, които са засадени в града ни са: липа/едролистна, дребнолистна, сребриста/, сафора, ясен, черница, чинар, конски кестен, копривка. Сафората в нашите паркове и улици е по-стара от липата. Тя е на около 70 години. Съставителите на паспортизацията и тяхната препоръка е да се върви към поддръжка на съществуващото озеленяване. За много малко дървета препоръчват изрязване по принцип. Идеята е с това проектиране да стане подмладяването на липите. Нашата политика е да поддържаме това, което имаме чрез резитба. Гражданите постоянно ни пишат къде има сухи клони, получавам по 50 сигнала на месец за дървета и ходя, оглеждам, пиша предписания до звено „Озеленяване“, което поддържа растителността.

А по какъв начин се възстановява дърво, което е изсъхнало, отрязано или се вижда, че вече остарява и умира?

– Когато се отреже едно дърво, остава на мястото пън, както и кореновата му система, която е с доста голяма ширина. Трябва да се извади всичко с машини, за да се оздрави и заравни мястото. Затова предпочитаме, когато се прави цялостен ремонт на улиците, включително и тротоарите, да се поднови и засаждането на нова фиданка. Както се направи по южния тротоар на „Цар Симеон“ между „Майор Кавалджиев“ и „Отец Паисий“. Засега там има оставени оградени места за засаждане на нови дървета, тъй като там е имало амурски бархат, внесен на времето от Съветския Съюз. Този вид не е бил удачен за нашия климат и бяха в много лошо състояние, затова се наложи тяхното премахване.

Имахме сигнал конкретно и за липата пред Общината.

– Да, тя страда заради горещината от асфалта и от плочника на площада. Единствено дърво е на голямо разстояние и е на пряка слънчева светлина в големите жеги през лятото. Миналата година в един период нямаше листа, сега се възстанови. Липата иска повече влага. Сребристата е най-издържлива за нашите условия.

Какви проекти има заложени в Общината по темата за озеленяване и възстановяване на съществуващите видове? Какви са сроковете и как са ориентирани във времето? Ще бъдат ли подложени на гласуване, на обсъждане и кога?

– Община Стара Загора е сключила договор за техническа помощ за финансиране по оперативна програма „Регионално развитие“ по проект „Създаване на проектна готовност за кандидатстване“ на Община Стара Загора по оперативна програма“Регионално развитие“ 2014-2020 година, с цел изготвяне на технически работни проекти. Много неща са заложени в тези проекти. Основно са ремонт и цялостно обновяване на улици/настилка, тротоари, озеленяване/: пешеходната зона по „Цар Симеон Велики“, „Св. Княз Борис I”, “Руски“, „Митрополит Методий Кусев“, „Хаджи Димитър Асенов“, „Раковска“, „Цар Иван Шишман“,“Граф Игнатиев“, „Пазарска“. Освен тях и 4 парка в града, включително и Аязмото. Идеята за „Княз Борис I” е – от „Руски“ до „Патриарх Евтимий“ да се подмени изцяло растителността. Пред Пощата, например, дървета изобщо липсват.

Научихме, че в Общината е постъпило предложение за озеленяване на градската част с плодни дръвчета. Видях и отговора, който сте публикували. Какво ще споделите по този въпрос?

– Да, според мен част от това предложение е неудачно в градски условия. Плодните дървета ще замърсяват улиците. Плодовете при узряване ще капят, ще преминават през гниене. Когато обикалям града по сигнали, аз виждам, че някои овощни видове вече съществуват, например бадем и хинап. Но това зависи от виждането на проектантите. Тези видове са по-характерни за българския двор, не покрай улици. Освен това короните им са малки и не правят достатъчно сянка.

По принцип работите ли с разсадниците в региона и откъде се снабдявате с млади дръвчета?

– бявяваме обществена поръчка, когато решим някъде да сваляме растиленост.

Конкретно за липите – има ли фиданки, които общината купува за нуждите на града?

– Когато залагаме някаква растителност, винаги имаме бройка за липи. Това е традиционен вид. Гражданите много го обичат и държат за неговото поддържане, макар че има много по-подходящи видове.

Ще има ли залесяване от доброволци, понеже активни наши съграждани се интересуват от това?

– Определено оставените за дървета дупки в града ще бъдат засадени. Миналата година бяха закупени повече видове и бройки и колкото останаха в повече, /около 300 брезички/, се дадоха за доброволното залесяване.

Продължаваме темата с интересен събеседник – ландшафтният архитект Тенко Дянков.

Господин Дянков, знаете ли кога масово са засадени липи в Стара Загора?

– Озеленяването на Стара Загора започва през 1912 година, като първа е улица „Руски“. Но там от онези дървета отдавна няма по понятни причини. После са продължили по бул.“Методий Кусев“ към Аязмото с конски кестен и иглолистни: кедър, кипарис. На Аязмото няма много липи. Там растителността е предимно екзотично-иглолистна. Единственият халепски бор в България, внесен от Испания е в нашия парк. Имаме и испанска ела, която аз наричам „заточена испанска принцеса“, защото е в загражденията на Кълвача. Масово липите в града са на възраст 60-70 години.

Знаете ли откъде сега купуват млади дръвчета? Има ли в момента действащи разсадници?

– Отникъде, отникъде не купуват. В целия цивилизован свят около големите градове има разсадници. Ние имахме такъв на Аязмото. През 70-те години със строежа на игрищата за бадмингтон той беше унищожен. Имаше много видове, които просто изхвърлиха на произвола, вместо да се поддържа практиката. Най-големият производител в Южна България е Динко Георгиев в село Арнаутито. Предлага много голям избор, включително и липи.. Защо да взимаме от другаде, вместо да ползваме местния производител, който е на 25 км оттук.

Тогава откъде са фиданките, които се залесяват при нужда?

– От Горското стопанство. Те имат разсадници в „Зора“, в Николаево и на други места. Но сега тук се садят само брези. А те никак не са удачни за нашия климат, още повече, поставени в градски условия. Аз не виждам една липа да е засадена… не виждам.

Какво ще кажете за паралела Ню Йорк – Стара Загора?

– О, да. Климатът е еднакъв, на една и съща географска ширина сме и двата града са озеленени предимно с липа. Сребристата е най-удачна и с най-ароматни цветове. А липата има нужда от влага, най-вече от влага. За съжаление, сушавите години са повече от дъждовните. Изключвам отминаващата година.

Неосъществена си останала идеята отпреди няколко години старите липи, които освен че повреждат пътната настилка, а и вече са болни, да се подменят с млади 7-8 годишни.

– Екзотичните дървесни видове в Стара Загора изчезват. Тъй като те не могат да се възобновяват сами, e необходима човешка намеса. В противен случай парк „Митрополит Методи Кусев“ ще стане само след 50 години обикновена широколистна гора. Това предупреждава ландшафният архитект Тенко Дянков.

Забелязвате ли, че през последните години няма озеленяване в парковете и дори на центъра, да не говорим за кварталите?, пита Дянков. Като пример за абсолютна липса на зеленина той сочи квартал „Зора“, където не се вижда и един стрък цвете край улиците.

Няма вече кой да произведе такива огромни количества цветя, няма и кой да изпълнява мащабни цветни композиции, с тъга отбелязва ландшафтният специалист. Незнайно защо напролет вече не се появяват и висящите кашпи с цветя отпреди 5-6 години.

Трябва да се включат и обикновените хора, които не бива само да чакат някой да направи по-красив града, в който всички живеем. Желанието да бъдем заобиколени от приятна зеленина, трябва да е мотив на всеки да се включи по някакъв начин, убеден е той.

Според архитект Дянков не толкова създаването на красота, а липсата на поддръжка после, е основният проблем на Стара Загора. Не само, че не се правело нищо ново за озеленяването на града, но се оставяли на произвола многогодишните дървета.