Вековните градежи на майстор Колю Фичето

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 509

[ad id=“225664″]

В България могат да се видят красиви възрожденски мостове, голяма част от които са дело на майстор уста Колю Фичето (1800, Дряново – 1881, Търново). Макар и самоук, за него твърдят, че е събрал в себе си качества на строител, инженер, архитект, скулптор и художник. През 1871 г. пътешественикът Феликс Каниц, имал възможността да види моста на Фичето над р. Янтра при гр. Бяла, пише: “И най-добрите ни инженери биха се гордели с това дело”. Руският военен инж. Белингхаузен, посетил България по време на Освободителната война, определя моста като “най-голямото и съвършено хидротехническо съоръжение в европейска Турция” и в доклада си до ген. Тотлебен добавя: “Конструкторът на моста е бил отличен математик, инженерът, който го е построил от камък и вар е бил изключителен талант”. При това Кольо Фичето построява моста за рекордно кратък за онова време срок и само за 700 000 гроша, докато предварителните изчисления на дипломирания инженер на служба при Мидхад паша Р. Рола сочат сумата от 3 млн. гроша.

[ad id=“263680″]

Не по-малко е удивлението на чужденците и при вида на други сгради, построени от видния ни възрожденец. Катедралата “Св. Троица” в Свищов прави толкова силно впечатление на руския император Александър II, че той подарява за нея масивни благозвучни камбани. Галериите към двора на хана на хаджи Николи в Търново и главните мотиви при входа и страничните фасади на търновския конак също са дело на Фичето, реализирани в бароков стил. Любопитен е фактът, че бележитият арх. Льо Корбюзие внася в архитектурата на ХХ в. елементи от строежите на Кольо Фичето, с които е имал възможността да се запознае.