ВЕЛИЧИЕТО НА ВЪСТАНАЛИЯ НАРОД

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 115, 1980 година
ВЕЛИЧИЕТО НА ВЪСТАНАЛИЯ НАРОД
Онова, с което най-ярко се откроява Септемврийското въстание през 1923 година, е моралната възвисеност на въстаналия народ и падението на фашистите. На великодушието на народа, на неговото достойнство противостои животинският страх и жестокостта на фашистите.
По време на въстанието в Старозагорски окръг фашистите изпадат в паника. Сетне един полицейски началник признава на заловен въстаник: „Напукаха ни се устните, като разбрахме, че сте въстанали.” Но след поражението на въстанието малодушните привърженици на фашизма проявяват дивата си отмъстителност. В Старозагорски окръг става генералната репетиция в зверското проявление на фашизма у нас. Фашистката власт обещава, че няма да стори нищо на предалите се въстаници, но още щом те попаднат в ръцете й, тя проявява нечуван садизъм към тях. При измъчване на заловени въстаници в Чирпанско фашистите забиват с камъни гвоздеи в черепите им. Четири младежи (трима комсомолци и един член на БЗНС) от Мъглиж са изведени нощем и мушкани до забрава с натъкнати на пушките ножове. „Черният” втори старозагорски полицейски участък и още много други арести помнят ужасяващата дива разправа със заловените въстаници. Побоища и гаври с хората, хищническо ограбване и разрушаване на въстанически домове. Извършват се убийства „при опит за бягство”.
В една телеграма на старозагорското бюро „Обществена безопасност” от септември 1923 година четем:
„До Н-к Обществената безопасност” – София
Комунистът метежник Теню Стоилов е застрелян при опит за бягство от стражата, по донесение на коменданта на гр. Чирпан, № 258.
Н-к на бюрото: (п) Клисуров”
Фашистките изстъпления не са временно настроение на отделни екзалтирани хора, а една последователно провеждана линия, превърнала се в държавна политика.
Със секретна заповед военният министър генерал Иван Вълков нарежда до всички гарнизони в страната да съчетаят с местните фашистки комитети борбата против комунистите и земеделците.
„Да се действува безмилостно, преди всичко да се изтреби интелигенцията, най-способните и най-смели привърженици на тия идеи.”
Не съперничи ли това с Инквизицията!
Ярък контраст на тази ужасяваща дейност са чистата радост, възторгът и оптимизмът на въстаналия народ, отиващ не да отмъщава, а да си възвърне това, което му принадлежи. Той, който има моралното право да бъде безпощаден към експлоататорите си, проявява великодушие.
Въстаническото ръководство предупреждава: да се пазят честта и имотът на хората. Въстаналите мъглижани проявяват грижи към арестуваните си врагове – да не би да простинат в ареста!
Във въстанието няма нито едно издевателство от страна на въстаналия народ. Той няма от какво да се страхува, защото вярва в бъдещето. Тази вяра не го напуща даже и когато го водят на изтезания и разстрел.
След разгрома на въстанието старозагорският партиен клуб се превръща в арест. Там преместват и Неделчо Николов, секретар на окръжния партиен комитет, арестуван още на 12 септември. Блед, с хлътнали от безсъние и изтощение очи, той посреща сърдечно и с грижа всеки новопристигнал въстаник, ободрява го.
Когато другар му предлага да избягат, Неделчо Николов отказва:
-Аз ще избягам само с последния арестант, защото съм секретар на окръжен комитет.
Въпреки тежката обстановка и надвисналата опасност за живота им арестуваните не падат духом, те заживяват като задружен колектив.
Една нощ са разбудени от викове:
-Неделчо Николов, предай се!
Сънени, хората надигат глави и не могат да проумеят изведнъж какво става.
Изправен до стълбичката на сцената, все така блед, но спокоен, Неделчо Николов отговаря на полицейската шайка, застанала отсреща по парапета на стълбището за долния етаж:
-Не, няма да се предам! Няма да дойда с вас сега през нощта. Ако трябва да умра, нека това стане тук, при другарите!
Екват изстрели. Неделчо Николов се олюлява и се свлича мъртъв на пода.
В преломния момент на историята най-ярко се проявява истинският човек. Много са примерите. Забележителна е победата на Петко Енев във фашисткия съд, окриляща борците. Това е първият (десетилетие преди Лайпцигския процес) блестящ урок за държане пред фашисткия съд.
Художниците видяха различно Септемврийско въстание от 1923 година. Едни нарисуваха разбунения народ, грабнал пушки, брадви, вили, тояги , слънчогледови стъбла; втори разгърнаха картини на сражения, трети показаха разстреляни въстаници или майки, оплакващи загиналите. И все пак като че ли тия картини не могат да ни накарат да почувствуваме цялото величие на въстанието – онова, което е станало в душите на хората.
Една друга картина, макар и не за въстанието, ни разкрива величието на литналия към свобода народ. Дивен конник се носи над разкритата в чудна красота родна земя, над поля, балкани и белогриви облаци. Косата му се е развихрила назад. Вятърът е развял плащеницата му, заблестяла в безбройните елмази на росата. Погледът му е устремен в простора. От ноздрите на коня сякаш струят пламъци. Носи се конникът. Сърцето му е изпълнено с обич към родната страна и с радостта на волния човек – истинският стопанин за земята-кърмилница. Преставаме да виждаме отделния конник и пред нас е понеслият се волен народ, устремил се към свободата и красотата, велик и могъщ. Картината има легендарно име – „Крали Марко”. Чародеецът , създател на това багрово вълшебство, е художникът Иван Милев, син на Казанлъшки овчар.
Това е Септемврийското въстание: народът, почувствувал силата си, устремил се към щастието си, ръководен от една прометеевска партия.
                                                                                                                                                     Денчо БАРОВ