Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден.
На масата имало кошница с разноцветни яйца.
– Вижте колко са хубави яйцата! – рекъл той
– Най-различни цветове… И хората са като яйцата.
– А защо са хубави?- попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.
– Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата. Но не всички – едни останали недосварени, други се счупили…
През това време децата започнали да се чукат с яйцата.
– Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.
– Каква е тя? – запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост!
Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка.
– Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън – червени, сини, жълти – да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.
– Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? – възразил бащата.
През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.
– Мъдростта е да даваш – отвърнал той.
– Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка колко от жълтъка е останало. И тъй да обичаш ближния както Исус бе казал на учениците си. Тъй отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния.
Тъй мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението…
