Аз предпочитам яре пред агне – по-крехко и по-малко мазно е месцето, но и от ярешко, и от агнешко могат да се приготвят поне 10 000 ястия – от вкусни, по-вкусни. Знам си от години, че всеки български дом си има своята специална рецепта за традиционния Великденски обяд и няма да седне да слуша кулинарни съвети за него, казва Ути и решава специално за читателите на zarata.info да даде няколко необичайни рецепти за нещицата, останали от агнето или ярето след въпросния празничен обяд.
Особено ако сте си купили цяло животно, със сигурност ще останат вратле, гръбнак, джоланче някое – важно е кости да има. С тях можем да си направим вкусно италианско ястие. Сварете ги с корени за супа в тенджера под налягане. После обезкостете месцето, а бульона оставете да стегне и оберете мазнината. Вземете пресни гъби, пресен лук, пресен чесън, див чесън и непременно, ама непременно джоджен. Задушете ги добре, прибавете бульон с месце да покъкрят в него и се получава ароматен, вкусен, невероятно силен сос за паста. Сосчто е добре да е по-воднисто, защото пастата – ама не каква да е, а от онази тлъстата, дебелата паста, ще я сварим само леко във вода, след което ще я добавим към соса, да се досвари в него и да попие част от него. Сервираме с пресен джоджен и пармеджано върху порцията. С пармеджано е по-плътен вкуса, но ако няма и с традиционно кашкавалче може да мине, така обяснява Ути Бъчваров, че получаваш направо хранителни халюцинации.
И за да е Великденски подаръка за вас – читателите ни, прибавя и китайска рецепта. Винаги е добре да разнообразиш с екзотично меню след печено по български агне.
В останалия вече готов бульон, сложете да се свари звездобразен анасон и кардамон. Прецедете и добавете различни гъби – кладница, кралска печурка, че и малко китайски сухи гъби – вече навсякъде ги има. Като се сварят, китайската супичка се сгъстява с малко нишесте и се добавя българска самардала, омагьосва ни с тези лесни и винаги със 100% положителен резултат рецепти кулинарът шумен.
Да ви е вкусно! От Ути Бъчваров
Великденските рецепти на Ути Бъчваров специално за zarata.org
