Пих от твоето слънчево вино.
Оттогава се влюбих в лозята.
Къпах се в сока накипнал,
със ластари увих си косата.
Пих ширата на твоето идване,
пих оцета на твойто отсъствие.
Неспокойно, искрящо преливане
в лунните чаши прозвънна.
Неми бяхме. Укрихме словата
във лозниците с гроздове мъдри.
И съвсем, и съвсем непонятно
бликна песен в зелените къдри
от едно пъстрооко намигване
посред грозния крясък на враните.
Пих от твоето вино, пречистена
в течния звън на камбаните.
Венета Арахангелова
Из „Птици в нощта“
