В рубриката „Изпрати новина“ на ЗАРАТА получихме писмо от жена с инициалите М. А. от Стара Загора, която ни разказва случка отпреди няколко дни. Внасяме уточнение след като публикуваме текста на нашата читателка.
„Здравейте, zarata! Искам да кажа, че 1. не е станало нещо кой знае какво и 2. беше преди седмица. НО! Ние българите сме свикнали за всичко да си премълчаваме и да скланяме глави като в народната мъдрост, дето наведената глава сабята не я сече. За да не съм раболепна, реших да споделя една съвсем ежедневна случка. Тръгвам от Стара Загора към магистралата на юг, но нямам винетка (Наложи се да взема колата, която караме само градско.) Решавам, че ще спра на някоя от последните бензиностанции на изхода на града и оттам ще си купя… едноседмична – такава ми трябва. Да ама не… Няма и няма да напиша коя беше бензиностанцията, защото ще я изтриете така или иначе. В случая няма голямо значение. По-лошото е, че дадох едни 15 лв. чак на магистралата. А ако ме бяха спрели катаджиите? Или трябваше да въртя из Стара Загора и да се връщам? Не стига, че ги направиха сума ти пари, ами ги и няма!!!“
Справка от Агенция пътна инфраструктура: Нямаме подаден сигнал за липсващи винетки. Напечатани са достатъчно…