Виждали ли сте образа на Сатаната при Дяволския мост?

Много легенди витаят около живописния Дяволски мост, който ви представихме преди време. Някои от тях са относно построяването му, други се отнасят до това как и защо е бил наречен на Дявола.

[ad id=“225664″]

Естествено, няма как да знаем къде точно е истината и кой от тези митове се позовава на някаква реална случка. Независимо от това тези предания са неразделна част от моста и мистерията около него. Затова днес в рубриката „Интересни факти“ ще ви представим някои от най-разпространените легенди за загадъчния мост на река Арда с надеждата, че ще събудим и у вас интерес към чудноватата постройка.

Според някои в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разходки по моста. Тази легенда разказва, че самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.

Друго предание гласи, че по време на османското робство в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Точно в средата под централния свод във водите на реката видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, турците се върнали назад, а момичето оцеляло. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на преследващите я турски конници.

[ad id=“263680″]

Оттогава мостът носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види отражението му.

Някои разказват, че в миналото Арда била могъща и буйна река. Камъните под древния мост са безспорно доказателство за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, направено от хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор. Той бил готов, ако трябва, да пожертва любимата си, като вгради сянката й в градежа на моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивото строителсто, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.

Въпреки всичко най-голямата загадка си остава образът на Дявола. Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Съвсем наскоро след дълги размисли и фотографски опити един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в един момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч. Тогава позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т. е. мостът и сянката му образуват окръжност. Това сатанинско изображение може да се види с просто око на снимката вляво.

В коя легенда вярвате вие?

Източник: Българска история