Властта – инструмент на демокрацията

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 32, 1990 г.
ВЛАСТТА – ИНСТРУМЕНТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

[ad id=“225664″]
Много и най-разнообразни са причините, довели обществото ни на кръстопът. Много и най-разнообразни са проблемите, които то трябва да решава в този повратен момент на своето развитие. И наред със социалните, икономическите, духовните и т.н. въпроси, останали като наследство от тоталитарния режим, има още един, чийто правилен и категоричен отговор ще бъде от съдбоносно значение за бъдещето на страната ни – въпросът за властта: кой и в името на какво ще има правото да ръководи нацията?
От досегашната политика на БКП може да се направи изводът, че тя на практика доведе до създаването на една партийно-държавна олигархия, подчинила с политически диктат и законодателната, и изпълнителната власт. Нещо, което далеч не е наше или на останалите социалистически страни „патентово откритие”. Не на друг, а на „бащата” на диалектиката Хегел принадлежат думите: „Историята ни учи, че не може да се учим от историята.” И затова днес просто дойде ред да се плати данък, тежък данък за наивното и идеалистично отношение към механизмите на властта. Някога, отричайки капитализма като идеология, практиците на социализма отхвърлиха и всички идеи, до които човечеството е достигнало в усъвършенствуването на общественото устройство, в това число и формите, начините и средствата за изграждането на една демократична и правова държава. Така иначе хуманните по своето съдържание социалистически идеали се превърнаха само във фасада, за която партийно-държавната машина работеше за други цели; работеше за себе си. Оставена без контрол и гласност в своята дейност, тя пренебрегваше закони и ред, а когато това не беше възможно, ги променяше в съответствие с интересите си. С други думи – раждаха се привилегиите и сега не напразно с тях се отъждествява смисълът на понятието „власт”. А другото негово значение, също рожба на тоталитаризма, е системата за репресиране на всеки неудобен и всичко неудобно – човек или идея.

[ad id=“263680″]
Ако някои си мислят, че със случилото се на 10 ноември сме се презастраховали от повтарянето на грешките от близкото минало, то аз все още съм далеч от подобно мнение. Днес много и на всякъде се говори за демокрация. На думи всички са за нея, но нерядко на практика се получава точно обратното. Какво е това? Недоразумение или логика? За мен то е и двете. Недоразумение, защото всеки си представя по различен начин демокрацията, което също е демократично, а логично е, защото няма на какво отгоре да бъде другояче. Онова, което в края на ХХ век са като обществено устройство САЩ, Френската република, Англия и т.н., е резултат от един много дълъг път в историята, извървян от техните народи. Без да съм нихилист, ако погледнем нашата собствена история, то ще видим, че нямаме много примери за национална гордост, а още по-малко демократични традиции. Деформираното схващане за властта единствено и само като средство за облагодетелстване и разправа с враговете, независимо дали те са „вътрешни” или „външни”, личи в характера на управлението на държавата ни от Освобождението до наши дни. Тъжна и жестока равносметка, но без нея не можем да тръгнем към бъдещето, Европа и цивилизования свят. Връщането към миналото може само да ни помогне да сме наясно със себе си, с начина ни на мислене и действие и без срам да си кажем неудобните истини. И една от тях е, че Бай Ганьо не само уби своя създател, но и продължава да се разхожда в много от нас безнаказано. Като човек от народа той смени боята си на Девети, но не и характера.

[ad id=“238430″]
Днес, освен за демокрация, много се говори и за властта. Едни се стремят към нея в името на демокрацията, други не искат да я дават пак в името на същата. Води се, както се казва „политическа борба”. А властта принадлежи на народа, на хората от града и селото. Те ще решат кого да овластят; на кого да гласуват доверие да ги управлява. Но като един от тези хора аз искам, преди да сторя това, да получа гаранции, че повече никога властта няма да бъде използвана за привилегии и насилие; че веднъж завинаги ще се скъса с „байганьовската” представа за властта като каче с мед, в което имаш правото безнаказано да бъркаш. Такава гаранция ни е нужна на всички обикновени хора. Без нея има опасност всичко да се повтори. И тази гаранция да дойде само от законите в една държава. Закони демократични и хуманни в своята същност, без вратички за „наши” и „ваши”. Не законите трябва да служат на политическата власт, а обратното: политическата власт да бъде инструмент на демократичното начало в тези закони.

[ad id=“218001″]

И както майсторът избира инструментите си, за да направи работата си съвършена, така и народът ще овластява една или друга партия, едни или други личности. Останалото е партизанщина и демагогия. Какво да направим, че да не ги допуснем отново да залеят ежедневието ни. Нека първо отговорим на този въпрос и едва тогава да спорим капитализъм или социализъм ще строим, кой ще „взема” и кой ще „дава” властта.
Павел КЪНЕВ