ЗА СТАТУКВОТО

Протестиращите през 2020 г. крещяха по площадите в София „долу статуквото!”.

 Чудя се дали са знаели значението на лозунга. Но тези, които им го подадоха разбираха „долу Бойко Борисов!”. Опонентите на Борисов полагаха усилия да свържат този лозунг с „хаоса”, с „бедността”, със „замразените от Борисов пенсии”, с „несправедливостта на Бойковото управление” и с редица още пак дължими на режима на статуквото житейски проблеми. Мотивираните идеологически, нямаха нужда от много обяснения. Така е казала тя, и това е достатъчно. Но за да се активизират протестите, една част от възмутените от Бойко  граждани, трябваше да бъдат снабдени с яйца (кокоши и яребичи), с домати и други символи на недоволството, а някои дори въоръжени с по-тежки и по-твърди предмети, та дори и с бутилки Молотов. Така се водеше борбата със статуквото, която можеше да доведе до „смърт на статуквото”, изпълнило пренасяните демонстративно ковчези. Но не им стигнаха парите и времето. Уморилите се от вечерните шумотевици и напразните стрелби с яйца и домати по фасадата на Министерския съвет можаха, като пропуснаха да гласуват в израз на „наказателен вот” за Бойко, да изразят уважението си към финансиралите събитията български богаташи от чужди столици, както и към поощренията в този смисъл на олигарсите, които си почиваха в ареста.

            След като избраните от някогашните протестъри в София се събраха в сградата на НС, те дадоха израз на чувства и вълнения, като се нахвърлиха вербално на символа на тяхната омраза и пожелаха да го линчуват. Това ги възбуди и те се почувстваха свободни да го хулят и обругават. Държаха се като политически мутри, защото цинизмът и омразата им бяха станали насъщни. Всъщност става дума за шепа лидери, които търсеха признанието на парите, докарали ги там.

            Тези гледки ме потресоха и попитах внучките си, които бяха сред недоволните от статуквото, без да могат да обяснят защо, дават ли си сметка за личната си отговорност, която носят поради своя вот на парламентарните избори, като гледат поведението на лидерите на избраната от тях политическа сила.  Те разбира се, не бяха мислили за това и не можаха да ми отговорят разумно.

Живко Желев – политически наблюдател