Categories: Бизнес

Всичко е любов

– Кажете ми защо съпругът Ви си е направил застраховката?
– Аз не бях с него тогава. Един ден не ме взе от работа, прибра се по-късно и притеснен ми каза: “Светле, направих нещо днес, без да те питам. Нали знаеш, че не можем да съберем пари в банката… Три пъти вече не ни се получава. Децата растат, нека да имаме пари като пораснат!?! Ще ми удържат едни пари направо от фиша, почти няма да забелязваме промяна…” И аз му казах, че добре е направил, и той много се зарадва… Беше много добър мъж. Ние така и не успяхме да се разпишем, нямаме брак… Вече живеехме заедно, когато забременях с големия, той покани майка си у нас и й каза: “Мамо, това е жена ми, това е майката на твоите внуци…” И толкова… Той нямаше баща, аз нямам родители. Беше ми най-близкия човек…

[ad id=“225664″]
– От полиците, които е направил си личи, че е бил много грижовен мъж…
– Не зная, ние не сме говорили никога след това. Тогава само ми каза да ги прибера някъде… Какво виждате там?
– Виждам, че е имал планове да живее много дълго, без да причинява финансови затруднения на семейството си. Погрижил се е за моменти, в които няма да може да работи. За временни нетрудоспособности, злополуки, влизания в болници, операции… И за още по-тежки неща – сериозни заболявания, инвалидности… И парите, които да получат децата при постоянна нетрудоспособност или фатален за него край, е преценил, че са недостатъчни. И ги е удвоил с допълнителна полица, която не е спестовна… Не Ви е казал, че почти половината вноска не се спестява. Така разбирам, че е бил много грижовен. От една страна не е говорил с Вас за болести и смърт, за да не Ви притеснява. От друга страна се е погрижил за всички ви да нямате парични затруднения точно в тези случаи. Всичко тук ми показва, че е бил изключително грижовен – срокове, суми, покритията при здравословни проблеми…
– Но той не е боледувал никога, и не се е оплаквал… Само едни пломби на зъбите си е правил за осем години, откакто сме заедно. Ето смъртния акт. В заключението пишело, че не е имал никакви заболявания. Аз не мога да го прочета, нямам сили… И лекарствата, които ми дават, не ми помагат…
– Децата как са?
– Малкият не разбира още. Големият не вярва, че баща му няма да се върне, чака го… Свекърва ми е постоянно с тях. Аз вече ходя на работа. Когато се прибирам вкъщи сама, ми е най-тежко. Неговият автобус спираше близо до моята работа и той винаги идваше да ме вземе, после вземахме децата.
…Вашата колежка ми каза, че трябва да оставя оригиналните полици в офиса, може ли да ми ги ксерокопирате? Може би някога ще разбера защо ги е направил…
– Ще ви кажа сега. Тези полици са грижа! В тях всичко е грижа и любов!
– И в полиците на другите хора ли?
– Всичко е грижа! И всичко е любов!