Явно сме достатъчно ДИВИ за диво къмпингуване

В рубриката „Изпрати новина“ на ЗАРАТА получихме снимки и коментар на наш читател, който е документирал дивото къмпингуване по бреговете на язовир „Жребчево“.

„Стопли се времето и тръгнахме по реки и язовири. Моето семейство обича природата и всеки възможен момент сме в колата, потеглили нанякъде. Живеем в Нова Загора и язовир „Жребчево“ ни е на 20-ина км. Познаваме района, имаме си наши местенца, които често посещаваме. Миналия уикенд се радвахме на слънчевите дни там. Всичко още е много зелено и свежо, но нямаше как да не се ядосам и да не снимам пораженията от човешката намеса. Българинът наистина къмпингува ДИВО….. като първосигнално същество, на което са познати само основните жизнени функции (няма да ги изреждам, за да не става грозно). Имаме палатка, спахме край водата през нощта в събота, ако може да се каже, че сме спали… Някои хора, където и да отидат, носят чалгията безотказно със себе си. До 3 сутринта се лееха във въздуха всякакви „трели“ и това идваше от отсрещния бряг. На такива места се чува дори говорът, а камо ли „тежка“ чалга. И по язовирите се пренася много активно чалга културата и алкохолният туризъм.

През деня тръгнахме до магазина в Паничерево и по пътя снимах какво остава след къмпингуващите. Тръгват си от язовира и изхвърлят торбите, където им падне. В един момент на шосето изскочи младо момче, което беше много изгоряло от слънцето,  освен това беше толкова пияно, че едва се държеше на краката си… в 10 преди обяд!

Съжалявам, че когато ходихме на разходка не носех телефона си и не можах да снимам най-голямата клоака, където бяха изхвърлени отпадъци с чували. Това е в дере, на около 500 м след комплекс „Графа“, в местността „Ново село“, в посока към „Кончето“. Всичко останало, което снимах, направо е „бял кахър“ в сравнение с онова сметище.

За каквито и закони да се борим, каквото и да не ни отърва в тях, истината е, че не ставаме за нищо!!! Не се ли промени мисленето ни, ще живеем в повсеместно сметище!“

От ЗАРАТА изпращаме сигнала на нашия читател на вниманието на община Гурково, като съзнаваме, че тамошната община няма вина за създалото се положение.