. . .
Един до друг вървим,
а празно помежду ни
и свъсено мълчим
като ъгли в окръжност.
И уж съм ти любим,
и ти си ми любима,
а заедно стоим
студени като зима.
И няма знак и път,
че с теб ще се повторим.
И в охладняла плът
на себе си говорим
как в някой бъдещ ден
отново ще се срещнем:
аз- влюбено зелен,
ти – разцъфтяла нежност.
И пак ще сме кафе,
и страст с горещи пръсти,
а днес сме кадифе
от разпилени чувства.
И ето, че след миг
зад спомен ще се скрием
в сподавения вик
на бившето си „ Ние”.
Навярно чак след век
в съня на някой огън
с теб ще намерим лек
за пепелното
„Сбогом”.
И зов ще сме отново…
Йордан Пеев
07.05
