ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 11, 1990 г.
ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ИСТИНАТА
Другари,
Обръщам се към „малкия”, но за мен голям и скъп вестник. Досега исках да докажа някои истини, но „горе” бариерата е все още голяма или бавно се вдига. Затова се обръщам към вас, с вашите възможности да се установи истината и покаже на обществеността и партийната организация морала на М. Йовчев и Ив. Иванов. Изпращам ви последното си обръщение към ЦК на БКП и Главната прокуратура, за което имам основание да мисля, че вече е потънало някъде, така както не ми беше даден отговор от ЦК през 1987 г. и от ЦКРК през 1988 г.
За това, което пиша, мисля, че може да се извърши проверка в архивите от бившите членове на Бюрото на ОК на БКП – Стара Загора (всички са живи и здрави). Съмнявам се само дали „заделените” материали се намират още в следствения отдел, но това е професионален дълг на прокурорите.
Прилагам последното си изложение от 11.12.1989 г. до ЦК на БКП.
С уважение: Игнат КОЛЕВ
ДО
ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА БКП
ДО
ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НРБ
ДРУГАРИ,
Обръщам се към вас не затова, че сега е „модерно” да се пише за стари, натрупани неправди. Не се ръководя от лични амбиции и и скрупули. Това правя отново, защото трябва да се знаят някои истини.
От м. август 1988 г. работя в Генералното консулство на НРБ в гр. Ленинград. Преди това бях началник на Окръжното управление на МВР и член на Бюрото на ОК нан БКП в град Стара Загора. Член съм на БКП от 1953 година.
Тревожи ме обстоятелството, че се извършват прибързани кадрови промени, като се издигнаха за член на ПБ Минчо Йовчев и за кандидат-член на ПБ Иван Иванов. Защо не приемам тези комунисти на горните постове?
Първо: На 13.08.1987 г. беше проведено заседание на Бюрото на ОК на БКП – гр. Стара Загора, на което Йовчев беше критикуван за стила му на работа, за прикриване на извършители на редица стопански престъпления, за разгонване на кадри и др. Тези факти са известни на много комунисти и граждани.
Но какво се случи след това? Протоколът от заседанието от 82 страници и касетите със записа изчезнаха. Протоколистката обясни, че Йовчев ги е прибрал. Няма ги нито в ЦК, нито в ОК на БКП. За мен това е чиста кражба на партийни документи.
Второ: Пак от М. Йовчев бяха „заделени” следствените материали за нарушенията и престъпленията на Иван Иванов – сега кандидат-член на ПБ, който като главен директор на Стопанския химически комбинат – Стара Загора, в съучастие има извършено стопанско престъпление. По същото следствено дело № 521/1984 г. беше осъден Георги Ганев Господинов – управител на служебен стол, който изтърпя наказанието си.
Тези факти на два пъти излагах писмено до Политбюро и ЦКРК през 1987 и 1988 г., но тогава беше невъзможно да се разбере истината, моралът и закононарушенията на Йовчев и Иванов. Бях изслушан в ЦКРК, но и тук ми беше внушавано да не се занимавам повече с тези въпроси.
Изразявам личното си становище и заявявам, че ми е трудно да членувам в Българската комунистическа партия с такива хора и определено смятам, че нямат качества за тези високи партийни постове.
За последен път се обръщам към ЦК на БКП с вярата, че истината ще бъде разбрана.
11 декември 1989 г.
С уважение: Игнат КОЛЕВ
Бележка на редакцията: редакцията не се ангажира с фактите, изнесени в писмото на Игнат Колев до вестника. Не можем да извършим съответните проверки, които са в компетенцията на Висшия партиен съвет на БКП, прокуратурата и съда, за чиито решения ще ви информираме допълнително.
