За кого гласува комисията?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 27, 1990 г.
ЗА КОГО ГЛАСУВА КОМИСИЯТА?
Също като героя на Хемингуей – нашата героиня е обречена предварително, макар че правдата е на нейна страна. Аналогията свършва дотук, защото в нашия случай става въпрос за нещо съвсем делнично: става въпрос за конкурса, проведен на 4 декември миналата година във ВМИ за асистент към катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”. Съществува мнението, че конкурсите се обявяват, за да бъде узаконено назначението на определен (и предварително известен) човек. Говори се също така, че този факт е добре известен, но не подлежи на коментар, понеже е… недоказуем и ако някой вземе да твърди, че еди кой си избор е бил манипулиран, всъщност си взема беля на главата. Както и става с д-р Бистра Стефанова, ординатор в Пето вътрешно отделение на болницата в Стара Загора.
Заедно с още двама кандидати, тя се явява на конкурсния изпит с надеждата да го спечели. Още повече, че има известен стаж като хоноруван асистент, притежава придобита специалност, а и добре се подготвя за изпита. Изпитната комисия обаче мисли по друг начин и след първото обявяване на резултатите класира д-р Стефанова на второ място. Вместо да се примири, д-р Стефанова преизчислява оценките и открива първата (защото следват и други) грешки на комисията. Възразява веднага. Комисията в състав доц. Л. Ваков, доц. И. Карнолски и доц. П. Апостолов също преизчисляват оценките и се съгласяват с възражението. След преизчисляването се оказва, че вместо 5,23 за класирания на първо място д-р Кръстев, той получава 5,14. а д-р Стефанова – 5,15. изглежда, че всичко е щяло да завърши до тук, но академичният съвет на ВМИ избира за асистент не д-р Стефанова, както би следвало да се очаква, а д-р Кръстев, който е без специалност, с три-четири пъти по-малък стаж, но както казва един от членовете на комисията, бил правил бронхоскопии…
Д-р Стефанова пише възражение и до директора на дирекция „Медицинско образование” на Министерството на народното здраве. Оттам няма отговор, но възражението й е препратено обратно във ВМИ – Стара Загора, където е предоставено за отговор на… председателя на изпитната комисия. Той отговаря, че всичко е редовно, без процедурни нарушения и че „твърдението за предрешаване на конкурса не почива на никакви данни и е най-меко казано обидно” – писмото е подписано от доц. Ваков. Така ли е наистина?
Доц. Ваков обясни също така:
-Няма реални поправки на оценките, които са поставени. Т. е. след обявяване на резултатите не са правени никакви поправки. Тези, които са нанесени, се дължат на грешка на ръката на доц. Карнолски, който сборуваше отделните оценки. Що се отнася до избора на академичния съвет, за мен беше учудващ този резултат. Но при нас често става така…
Тук като че ли беше редно да запитаме доц. Ваков за смисъла на последното му изречение, но предпочетохме да погледнем протоколите на изпитната комисия. Секретарката на ректора заяви, че без негово знание не може да ни покаже никакви протоколи. Поискахме да запишем думите й. това я накара да отстъпи и да ни покаже протокола. А заключението на комисията поправки все пак са нанасяни. Първите – с червен химикал са направени в присъствието на кандидатите и са отразени в протокола, но без да се споменава за колко поправки става въпрос. Те се отнасят до сборни грешки. Но съществуват и неотразени поправки, нанесени в протокола за оценките от писмения изпит: оценка от 4,47 – на 5,75, и от 4,50 – на 5,50. поправка има и в протокола от оценките за устния изпит: една оценка от 5,00 – на 5,50. всички поправки са за оценките на д-р Кръстев.
В разговора ни с доц. Ваков той не отрече тези поправки, но ги обясни като сборни грешки. Не знам трябва ли да продължаваме този безплоден спор поправки в протокола е имало и в чия полза са били, след като нещата са ясни от пръв поглед. Необяснимо е защо с такава лека ръка, която между другото често греши, в този случай е била решена съдбата на кандидатите. Необясними са и многото грешки при сборуване, осредняване и нанасяне на оценките. Необяснимо е и защо грешките са само в полза на единия кандидат.
Необяснимо е и защо при толкова неясни и съмнителни пунктове от заключението на изпитната комисия академичният съвет на ВМИ избира за асистент не този кандидат, който има защитена специалност, стаж като хоноруван асистент и повече опит, не този, който се е класирал на първо място, а другият.
-Аз изтъкнах пред съвета – обяснява доц. Ваков – всички предимства на д-р Стефанова. Представих я на първо място. Изборът е на съвета…
Да, така е. позволявам си обаче да твърдя, че въпросният избор е несправедлив. Би могло поне да се изчака становището на съответната дирекция в МНЗ, защото поне това не може да се отрече – случаят е спорен. Но нали знаете, съществува само един изпипан механизъм: след като се представят предимствата на единия, да се каже, че той обаче… и да се изтъкнат недостатъците. А след като се изтъкнат недостатъците на другия, да се заключи, че той въпреки това… След чутото и видяното не намирам основания за такъв изход на избора. Освен казаното от някого, че вторият кандидат бил работил като бронхолог…
На д-р Стефанова е обещано: ще има друг конкурс скоро, ще ви имаме предвид. С което съответните ръководители на ВМИ смятат случая за приключен.
Разговарях не само със заинтересованите страни в този случай, а и с други хора и от болницата, и от ВМИ. И всички те се учудваха на моето недоумение. „Нито е първият, нито ще е последният конкурс, който завършва по подобен начин, докато системата е такава” – казаха ми те. Не познавам в детайли системата на конкурсите във ВМИ, но очевидно е, че тя далеч не е съвършена, щом като допуска възможност и за грешки при съставяне на оценките, и за субективизъм при избора. Какво чудно тогава, че се говори, че конкурсите се обявяват заради определен човек?
А всъщност конкурсите не бяха ли въведени, за да се избират най-достойните, най-добре подготвените и най-компетентните?
Лъчезар ЛАЗАРОВ