За Тъгата и Яростта

Имало някога едно чудно езеро. До тази прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.

Яростта, която бързала /тя винаги бърза/, се изкъпала надве-натри и още по-бързо излязла от езерото. Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. Припряна, тя облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала, че дрехата е на Тъгата. Облечена като тъгата, Яростта си тръгнала.

Много спокойна, склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането и без да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехата и я няма.

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, това е собствената и голота. Така, че облякла роклята на Яростта.

Разказват, че оттогава нататък  ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме е само маска и под дрехата и всъщност се крие Тъгата.