За ведомствения егоизъм и цинизма

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 24, 1990 г.
ЗА ВЕДОМСТВЕНИЯ ЕГОИЗЪМ И ЦИНИЗМА
ПО ПОВОД МАТЕРИАЛА ПОД ЗАГЛАВИЕ „НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ВЕДОМСТВЕН ЕГОИЗЪМ” В БР. 17 ОТ Т.Г. НА В. „СЕПТЕМВРИ”

[ad id=“225664″]

На 30 април 1979 година, два дни след получаване на ключовете от строилите, в сградата на Полувисшия институт за детски учители бе настанено средното музикално училище „Христина Морфова”. Решението се взе бързо и категорично. Училището се премести още на 3 май, преди нанасянето на института, защото се е знаело за предстоящото идване на министъра на народната просвета и неговия писмен отказ. Целяло се е той да узакони незаконното преместване на училището. Вместо това избухна конфликт, чиято единствена изкупителна жертва бях аз – тогавашния директор на института.

[ad id=“236993″]

През септември 1982 година и през януари 1984 година СМУ продължи да се разширява в института все чрез същите похвати – изнудване и безправни протоколи. И вместо обещанието на директорката Елена Петкова, не ще въведат само общообразователните предмети, въведоха всички учебни дисциплини и започнаха да разширяват училището със средна и начална степен. Сега имат групи и от предучилищна възраст. Естествено базата ще е недостатъчна. Навремето ОбНС предлагаше на Петкова да преместят училището в новата сграда на ЕСПУ „Г. Райчев”, но тя отказа. Намирам, че от страна на ръководството на СМУ не са полагани достатъчно усилия за собствена учебна база, освен за разширяване за сметка на института.

[ad id=“263680″]

Характерът на учебния процес на Музикалното училище пречеше на обучението на студентите. Пречи и днес на квалификационния процес. То ще пречи на всички, с които се опитат да го съвместяват. Нужна му е специална и самостоятелна учебна база.
Вестникът е професионална трибуна, но не за безпочвен журналистически жаргон. Разсъждавайки над употребеното в материала понятие „цинизъм”, не бих го казала даже и за процедурите, по които се вземаха незаконните решения, чрез натиск и изнудване на ръководството на института. И макар да не е адресирано пряко към мен, аз негодувам от несправедливата обида.

[ad id=“218001″]

Не може само ръководство, дало приют на дома за девойки „Неделчо Николов”, на общежитието на гимназия „Ромен Ролан, на студенти от ВМИ, ВИЗВМ и ВУПЦ и на Музикалното училище три етажа с цялата учебна мебел, да бъде окачествено като цинично за това, че устоява правата си.
На нашето общество не е нужен „Институт за нравствено усъвършенствуване” (ИНУ), а изкореняване на беззаконието, принудата и арогантността. Вместо да се отправят призиви за нравственост, трябва да се вниква по-дълбоко в явленията. Търсете причините – не предизвиквайте конфликтите.
Цветана БАЛЕВА – ст. пр. в катедра „Педагогика и психология” в ИПКУ „Анастасия Тошева”