Слънчев, хубав. Затопля се . Появяват се първите кокичета и минзухари. Все още не се е раззеленило, но се чувства как всяка тревичка, всяко цветенце и листенце е наострило връхче и се кани да пробие.
[ad id=“263680″]
Да излезе навън, да поздрави света и да стане част от неговата красота. Всичко живо е заело стартова позиция, като бегач на олимпиада и само чака да чуе сигналът на термометъра, който се качва все по-високо и по-високо. Ето ги и дивите патици. Прелитат ниско над главите ни и с радостни крясъци се насочват към близкия язовир. През пръските на водата се виждат цветовете на перата им – малко синьо, малко жълто, малко зелено и всичко това огряно от слънчевите лъчи.
[ad id=“225664″]
И прехласнат по тази красота изведнъж се стряскам от тежката въздишка на приятеля ми до мен: „Е-е-х, защо ми я няма сега пушката?!?“
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…