ЗАРАТА стартира рубриката „Коментар на деня“ с размисли за понеделника на къс пас

Тази рубрика е ваша – на читателите! В нея можете да коментирате вчерашния, днешния, утрешния ден и теми, които касаят Стара Загора, България и света като цяло. Изпращайте написаното от вас на редакционната поща на адрес: info@zarata.info или на „съобщения“ във фейсбук страницата ни тук.

Стартираме рубриката днес с коментара на Тошко Маринов, който не е старозагорец, но живее в нашия град повече от 30 години. С него ще ви запознаем специално, както той отдавна обещава, тъй като има много интересни неща за разказване, но ние ще настояваме…

„Никой не обича понеделника. И аз не го обичам. И аз, както всички , най-много обичам петъците. По съвсем друга причина. Едно време ходехме на училище и в събота. После ме взеха в казармата.  И там така – никакво уважение към седмия ден. После пак учих . И пак чакахме съботите да свършат. Съботата беше последният работен ден и когато тръгнах на работа. През всичките тия години “ Стършел“ беше почивката преди последния бой-съботата. Мина време, нещо се поразмърда и съботата отпадна от работното време. А „Стършел“, кой знае защо, взе да излиза в четвъртък. Сигурно пак, за да ни дава сили за последния бой ,  в какъвто се превърна петъкът. Краят му не се види на тоя вечен петък и още камъни има да падат от дъртия замък, та не мислете за пенсия. Точете копията и напред към мелниците, защото истинските битки винаги са били за мелниците – ония, които мелят брашното за хляба ни и най-много за ония, другите мелници, които мелят оня вятър, дето вее вътре в главите ни…“

А като отворихме дума за в-к „Стършел, през февруари 1946  излиза първият му брой и вече 70 години той е без никакво прекъсване на медийния пазар, без да променя заглавието и нрава си.

Може би Стайнбек е озаглавил романа си „Блатодатният четвъртък“, съобразявайки се единствено с графика на издаване на любимия за поколения българи встник? 🙂 Неслучайно книгата завършва с изречението: „Порокът е чудовище, което тъй страшно се бои от доброто настроение, че, ей богу, би трябвало да сме щастливи като царе!“

Днес съм щастлив като цар!