ЗАРАТА в Истанбул: Три от 1001 нощи

Ако сте усетили лек дефицит в информационния поток от 21 април вечерта до 24 април, приемете извиненията ни, но екипът на ЗАРАТА бе в Истанбул. Оставихме само един дежурен – кореспондента ни от София Пламен Пенчев. Изживяхме и то страхотно наградата ни за надвишените 50 000 посетители за ден. Възползвахме се максимално от подарената ни екскурзия, включваща и всички разноски по посещения, плаване и вечеря на яхта, хотел… Така че вече сме на линия, заредени и отпочинали. Смятаме да постигнем достатъчно скоро и следващата поставена ни задача, за да отскочим до Дубай, пак на разноски на собствениците. Помагайте, скъпи читатели, а ние ще ви се отблагодарим с добра работа и репортажи от посетените места.

Истанбул ни посрещна слънчево усмихнат с 29-те си градуса. Хвърлихме багажа рано сутринта в хотела и веднага потеглихме първо на панорамна обиколка с автобус. Пресякохме по невероятните мостове над Босфора до азиатската част и заснехме за вас най-новото съоръжение, което се строи – поредният огромен и много красив мост, свързващ Европа и Азия в този чуден град. Не пропуснахме и да се снимаме в Азия – ама ни е страхотен екипът, нали?!

Естествено, „Света София“ бе на първо място сред забележителностите, които посетихме в центъра на 20-милионния град. Между другото той е дълъг 190 км, така че едва ли сме успели да видим и 20% от него. „Света София“ е свързана с българската история така, както историята ни с тази на Константинопол, чиито крепостни стени и до днес пазят атмосферата на древното величие, а подземните водохранилища – един уникално красив и неземен свят, функционирата така, както и през 4-6 век.

Днешният Истанбул е съвременен, изключително чист град – съчетание на класически сгради и небостъргачи, на жилищни квартали с по няколко нива и асансьори между тях и индустриални зони. Заради рестрикциите относно старите автомобили, такива много трудно можеш да видиш. На пръсти преброихме няколко коли на повече от 10 години. 23-ти април е национален празник на Турция – на тази дата през 1920 г. е свикано първото Великото народно събрание в южната ни съседка.  По предложение на Мустафа Кемал Ататюрк, денят е отреден и за почит към децата като чисти души и носители на мира. Екскурзоводката ни сподели, че тази година децата са силно разочаровани заради липсата на ваканция по повод празника – падна се в събота, когато и без друго почиват. Що се отнася до великия създател на светската държава Ататюрк – непрекъснато чувахме по-кратки или по-подробни версии за великата им любов с дъщерята на българския генерал Стилиян Ковачев – Димитрина. Генералът отказва да даде ръката на дъщеря си на турския водач, но и двамата до смъртта си пазят спомена и чувствата един към друг.

Няколко неща трябва да им се признаят на комшиите. Първото е, че са страхотни кулинари. Трудно можеш да опиташ толкова много невероятни гозби, салати и десерти, колкото в малките заведения в закътаните улички за готвена на място храна. При това в менюто ястията са посочени и на български, освен на още 4-5 европейски езика. Всеки втори търговец или съдържател на кръчмичка поне малко поназнайва български, а срещнахме и такива, които владеят езика ни не по-зле от нас и то при положение, че не са от изселниците. Според турците е въпрос на професионализъм да можеш да кажеш поне по няколко основни неща на езика на госта, от който си изкарваш хляба.

Нощната разходка из Истанбул, особено след обилната вечеря – а тя винаги е обилна, защото искаш да опиташ от всичко, е направо задължителна.  Като бонус винаги получаваш чаша прекрасен чай или не по-малко прекрасно турско кафе – каквото пожелаеш.

Най-много снимки сме приготвили за вас от посещението ни в Аквариума – един от най-големите в Европа. Богатството на видове е уникално. Експозицията е замислена и изпълнена с много фантазия. Водолази, отговарящи за почистването, непрекъснато вършат работата си за огромна изненада на посетителите, който приемат веселите им поздрави с помахване през стъклата като част от атракцията. Водолазите са както мъже, така и жени.

 

Ето малко късче от Водния свят, в който се озовахме:

Как да не разкажем и за едно от най-вълнуващите преживявания – плаването с яхтата „Ориент“ и вечерята на нея. Приказно! Нощ от приказките на Шехаризада. Красивото крайбрежие – древност и модерен свят, съжителстващи като частици от пъзел на съществуването като такова. А на борда на яхтата – гости от десетки нации: от нова Зенландия и ЮАР, до Иран, Ирак, Пакистан, Европа, Индия… На съседни маси бяха народи, враждуващи от десетилетия. Пред всяка група бе поставен националният флаг. Нашата група с трибагреника ни, бяхме на централната маса точно до сцената на изумителното вечерно шоу. Водещият представи с по няколко думички народът пред всеки флаг с добро, а комшиите – т.е. ние, бяхме специално приветствани, защото комшията и за добро, и за зло е по-важен и от близките. Всички приветствахме един друг. След минути бяха забравени междудържавни вражди и спорове. Всички заедно се смеехме, вечеряхме, танцувахме – мюсюлмани, християни, индуси… Танците от ориенталски, до европейски и кавказки, обичаите – от кючек до турска сватба, мятането на ножове по малка квадратна дъска върху корема на момиче… Закачките на артистичните и много красиви танцьорки… Няма как да се разкаже такава нощ заради създаденото от водещия усещане за близост, за човечност. Разликите се загубиха някъде в симпатията, намерения общ език, разменените усмивки, ръкопляскания за всяка интересна изява и всяко представяне. В края на вечерта обобщението на уникалния „домакин“ на вечерта: „Ето, значи можем да живеем заедно. Тази нощ, тази яхта бе частица от свят на десетки народи, при това на мирен и добър свят“. Ех, ако можеше този модел да порасне до размера на Земята ни! Благодарим ви, за празника и приключението, които ни подарихте с лоялността си, наши рекламодатели и читатели! ЗАРАТА ще работи за всички вас още по-отдадено.