Защо и откъде идва името „Бяла мечка“ за район в Стара Загора? – история отпреди 9 септември 1944 до наши дни

По-възрастните старозагорци си спомнят  магазин „Бяла мечка”. За тях всичко около този магазин се определяше с ориентир „Бяла мечка” и надали има човек над 40 години, който ще попита къде пък е това. А сега по-младите виждат там изписано „Бяла мечка” на едно от новите електронни табла на спирка за градския транспорт. Ако все още не сте наясно за точното място, ето и неговите координати: На юг по бул.”Руски”, след като пресечеш „Гурко”, вдясно под блока имаше голям магазин за хранителни стоки, за когото ще ви разкажем заедно с Безценна Стайнова и нейната майка Йорданка Петкова, които са внучка и дъщеря на Мария Караджунова – дългогодишна управителка на магазин „Бяла мечка”.

[ad id=“225664″]

На това място преди 9 септември 1944 е имало друг магазин, много голям и представителен за времето си. По разкази на възрастни старозагорци там се е продавало всичко, включително и оръжие. Негови собственици били Тинка и  Кольо Сярови, чиято къща все още е на югоизточния ъгъл на ул.“Христо Ботев“.  В средата на 60-те години на ХХ век съборили сградата с магазина на Сярови и построили голям жилищен блок, като отдолу открили нов квартален магазин за хранителни стоки.  Там баба Тинка и дядо Кольо отнесли талисмана на техния магазин – 70-сантиметрова гипсова фигура на бяла мечка със закачено червено герданче.

Оказва се, че името е наследствено и има многогодишна история.

Мария Караджунова вече работела в магазина, сложила най-напред статуйката отгоре на щанда, а някои старозагорци си спомнят мечката с гердана на витрината, но това едва ли има кой знае какво значение. Връзката между обекта и фигурката на северния „звяр“ с украшението станала трайна и неразрушима и така до ден днешен, когато на електронното информационно табло, обозначаващо спирката, пише „Бяла мечка”.

[ad id=“263680″]

Славата на магазина се разнасяше не само заради талисмана – бяла мечка, но и заради лъчезарната Мария Караджунова, която започва там работа от откриването му, та чак до пенсионирането ѝ – все в него. Всички в квартала я познаваха, разказват нейните потомки Йорданка Петкова и Безценна Стайнова. Когато стана на възраст, тя беше почти ослепяла, но хората от махалата не я забравиха – винаги ѝ изпращаха сърдечни поздрави, връща милите спомени дъщеря ѝ Йорданка.

В онези години (1977 г.) вървеше един чешки сериал „Жената зад щанда” и неговото заглавие веднага е „обнародвано” в Стара Загора. Започнали да наричат Мария Караджунова „жената зад щанда“, оприличавайки „Мичето“, както всички са ѝ казвали, на героинята от филма – приветлива, работлива и благородна.

Ето затова… ако някой се чуди какво правят бели мечки в Стара Загора, нека си се чуди. Градските легенди ще продължат да се разказват и наша задача е да ги запишем, да ги запазим и предаваме.