Защо никога повече няма да обядвам в „Царя“?

Едно от добрите заведения в Стара Загора. С отлично обслужване и отлична кухня. И все пак нещо ме шашна? Една табела. Рекламна една такава. Като малък билборд. И на нея надпис: „…тук, където красивите жени, срещат богатите мъже…“ Ха сега де. Къде съм попаднал? Нито съм богат мъж, нито съм красива жена. Но поне съм умен. Или поне се имам за такъв. И като такъв започвам да мисля. Мисля дълго и задълбочено. Може би не чак толкова дълго и задълбочено, като този дето е измислил рекламния надпис, но все пак достатъчно дълго, за да се събуди в мен анализаторския дух. Първо реших да дефинирам какво е това понятие богат. Естествено богатството в цял свят се измерва с пари. Пари, ама колко? Спомням си как един шофьор на такси в Индия с гордост ми разказваше как получава по 20 долара седмично, защото освен че кара такси, продава и по един чувал картофи собствено производство, което автоматично го класифицира като богат човек. „Аз – казва – освен че изхранвам семейството си помагам и на майка ми и на баща ми, защото брат ми е беден и не може да се грижи за тях.“ Но тази случка с индиеца едва ли ще послужи за критерий за богатство, защото у нас всеки таксист от сутрин до вечер се оплаква от беднотия и недоимък. Нищо че изкарва поне по 20 долара на ден. Нищо, че има жилище напълно изплатено, защото е наследство от родителитите му, нищо че на село му гледат две прасета и му приготвят за зимата стотина буркана с компоти и още толкова с домати и лютеница. Нищо че има тридесетина декара ниви, от които взима около хиляда лева рента. Това е все нямане според нашите критерии.

Тогава просто ще кажа на сервитьора, че съм от богатите , ако ме попита защо съм седнал в този ресторант. Ами ако ми поиска данъчната декларация? Ще кажа, че е публикувана в сайта и всеки може да я види, нали за това всяка година плащам по 70 лв, за да е публично достъпна. Ами ако ми поиска от агенцията по вписванията подписан и подпечатан документ. Лошо. Това ще съвпадне с обедната им почивка и отиде та се не видя и моя обяд. Реших да мина с номера, че съм богат на идеи. Например ако ме запитат какви точно идеи имам ще кажа, че обмислям една теорема, че сбора от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата. С това ниво на образование в наши дни сигурно номерът ще мине. Не минава. Сервитьорът не знае нито думата катет, нито хипотенуза. Щото учителката му от четвърти клас, точно тогава е продавала парфюми и козметика по интернет, за да си докара някой лев над заплатата. Тогава ще кажа, че съм богат на чувства. Например, че дълбоко се влюбвам. Не става. Младата сервитьорка ме отрязва, като казва, че те всички така разправят, докато ги вкарат в леглото си, а после ги зарязват с разбити сърца и пеленаче в ръцете си. Затова – парите предварително!

Ето, че не намерих начин как да се присламча в категорията на богатите и да изям една пилешка супичка в „Царя“. Може би затова беше пълно с жени там. Защото не съм чул досега жена, да не се мисли за красива.