Защо политиците ни пред избори се занимават с глупости? Защото им го позволяваме

Да – защото ние им го позволяваме, не защото могат.

Дори не мога да си представя защо им беше на ГЕРБ да правят точно такива промени в Закона за изборите и в този за личните данни с цел ограничаване на работата на журналистите, които със сигурност да предизвикат скандали. А винаги съм смятала, че фантазията ми хич не е бедна, даже напротив.

Със сигурност не са глупави и пределно ясно са съзнавали последствията.
Това прилича на историята с президентските избори – издигане на изключително непопулярна кандидатура, въпреки, че не им липсват личности с харизма. Тогава си го обясних с прекомерната арогантност на свикналия да печели. Нещо от сорта: „Каквото и да ви предложа – пак ще гласувате“.
Днес обаче си давам сметка, че по-скоро идеята е била непременно ГЕРБ да загубят президентските избори, за да покажат, че всъщност не притежават абсолютна власт – основният грях, в който са обвинявани. Че изборите – ето на – са честни, а демокрацията – факт.
Сега обаче със сигурност искат да спечелят както евровота, така и този за местната власт. После следват и парламентарни. А ЕС гласуваха най-големият бюджет за България, откакто е член на Съюза – 18,5 млрд. евро. Предстои решителната битка за главен прокурор и съдебна система…
Тогава?
Разчитат, че в „горещата война“ с БСП и президента ще стегнат редиците?
Че ще скрият зад скандалните текстове някои по „сивички“ и безлични, но много полезни за тях, които ще минат незабелязани?
Че ще постигнат тотална поляризация на обществото и в ЕП, местната власт и следващия парламент политическата картина няма да включва толкова много и различни персонажи, а чистичко ще е разделена на две?
Ако имате и други идеи, споделете ги, моля!
Какви ги вършат БСП?
Е, те пък навлязоха в революционна ситуация. Нещо като разделянето между широки и тесни социалисти някога, довело до крайната радикализация на т.н. „тесни“. Последните днес явно ги води лидерката на БСП, а знамето „веза“ Елена Йончева.
„Широките“, които искат да са част от цивилизована европейска левица в ПЕС, просто нямат „оръжията“ да се противопоставят сериозно. От историята знаем, че макар и победители в дългосрочен план, в краткосрочен – при пряк сблъсък с бухалката, цивилизованите нямат шанс.
Че БСП много иска да спечели тези избори, е ясно – по-горе съм посочила някои важни аргументи, защо. Но и те не са глупави и знаят, че това няма да се случи.
Омазванията станаха толкова и такива, че за БСП някой може да гласува само от омраза към ГЕРБ, но със съзнанието, че това е нещо като „самоубийствен атентат“.
Затова Йончева отсега говори, че ако изборите са честни ГЕРБ ще ги загубят, та после да могат да се оправдаят с нечестните избори, а не с пълния си идеен, електорален и политически колапс.
Напуснаха и парламента – пак като бъдещо оправдание, че превръщайки се в извънпарламентарна сила, не разполагат с лостовете да се подготвят за избори
качествено.
Между другото, много ми хареса идеята на Иван Тотев как най-лесно могат да бъдат върнати БСП в НС и при това да се свърши нещо много полезно и закъсняло. ГЕРБ и Патриотите да внесат в дневния ред точка за разформироване на паметниците на Съветската окупация у нас и преместването им в някое ограничено музейно място.
Искат или не, ще им се наложи да дотичат. Защо – прочетете Иван Тотев!
В цялата тази дивотия и президентът усети, че някъде по пътя на удобната рейтингово стратегия да демонизира управляващите и само тях, се е прецакал. За вътрешна употреба стратегията доста време беше удобна, но във външнополитически план изолира него.
Като духнаха БСП от Народното събрание, се оказа, че той хем е сам на амбразурата, хем няма защо да седи там – армията и без друго липсва, хем съвсем ще му се стъжни, ако след глупостите на БСП, ГЕРБ се сдобият с абсолютно мнозинство. Да не говорим, че и
ПЕС може да прати в девета глуха българската левица, ако пратят само един-двама в ЕП и между тях не е лидерът на ПЕС Сергей Станишев.

А как им го позволяваме ли? Ами ето – ние сме наблюдатели на този театър на абсурда. Поканили са ни уж безплатно, но супер скъпите билети ще ни ги удържат малко по-късно от живота – нашия, че и на децата, и внуците ни. Дори това не ни мотивира да спрем да викаме като на футболен мач за червени и сини, вместо да изискаме свестен национален отбор. Да, знам, че липсват каквито и да е други играчи, подготвени и едно полувреме да изиграят, но нали ние ги раждаме, тренираме, избираме. Да им поискаме концепция, визия за бъдещето да им поискаме, ама не проформа като тази „Визия за България“, дето само на изток може да ни завлачи… Да се самоорганизираме като общество. Да кажем чрез най-умните и талантливите му представители (не като онези културтрегери, които периодично придърпват по някой бизнесмен с проблеми и правят спасителни комитети) – най-вече за себе си…

Та да кажем какво искаме и къде искаме да сме след поне 50 години и стъпка по стъпка, под контрол и чрез обществен договор, политиците ни да водят натам, независимо с какви глупости ще се занимават в свобдното си време.

По-умни от мен да кажат как точно, с какви лостове и механизми е възможно да стане това! По-умни! Такива, които не са фили-, фоби-, конспиратори, хленчещи, мързеливци, неграмотници… Убедена съм, че има визионери в България.