Защо предпочитам да празнувам Деня на Европа, а не Деня на победата

На 9 май цивилизованият свят на Стария континент празнува в памет на Декларацията на Шуман. В своя реч на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман (френски външен министър по това време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на френските и западногерманските въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз. С други думи – става въпрос за съзидание, за траен мир и сътрудничество, за развитие – икономическо и политическо. И Европейските нации го имат – онези, които никога и по никакъв повод не са празнували „Деня на победата“.

[ad id=“225664″]
„Денят на победата“ празнуваха прегазените от руския ботуш и осъдени за 50 години на самоубийствен комунизъм – разделени от цивилизацията на Европа, икономически изостанали и изоставащи, политически мъртви, лишени от елементарна информация за света и постиженията му.
Празнуват и победителите, успели – нека не забравяме, с помощта на открития от Западна Европа и САЩ Втори фронт, да победят не друг, а своя партньор Хитлер. Някак си се срамуват победителите да споменат на 9-ти май за Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз (на немски: Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt, на руски: Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом), известен също като Пакт Молотов – Рибентроп. Той е споразумение между СССР и Германия, сключено в Москва на 23 август 1939 г.

[ad id=“263680″]
От Съветския съюз подписва народният комисар на външните работи Вячеслав Молотов, а от Германия – министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп. На подписването присъства Йосиф Сталин.
Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение“.
Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Германия започва настъпление срещу Полша. На 17 септември 1939 г. по силата на допълнителния протокол към договора на територията на Полша нахлуват съветски войски. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
„Правителствата на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“[1]
Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договор за дружба и граници между СССР и Германия. Установена е обща съветско-германска граница. На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. Води се изтощителна за Червената армия война. Завършва през март 1940 г. Съгласно съветско-финландския мирен договор се откъсват територии от Финландия в полза на Съветския съюз.
През 1940 г. Червената армия, в разрез с предварителните договорености за сферите на влияние, навлиза в балтийските държави Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към СССР. Същата съдба имат Бесарабия и Северна Буковина.

[ad id=“236999″]
И защо да празнувам, че две зловещи исторически фигури – Сталин и Хитлер в един момент не са доразделили света и са тръгнали една срещу друга. Или да празнувам победата на единия сатрап над другия? И кой може да каже кой от тях е причинил повече злини на света, още повече, че наследниците на Победителя и днес воюват със съседите си, опитват се да преразпределят територията на държавите им (Грузия, Украйна, Чечня…), даже и без пакт с когото и да било.
Искам децата ми да празнуват Деня на Европа не защото днес ЕС е безпроблемна, умна и напредничава структура, а защото искам да бъдат човешки същества, принадлежащи на цивилизацията, а не индивиди с промит мозък, отказали се да бъдат личности и притежаващи подозрителната ценностна система, караща ги да крещят мрейки: За Пу…(Упс!)Сталину, за Родину!
А ЕС може би ще успеят те – децата ни да го променят, може би не – и ще изчезне, но ще си остане факта, че създалите го държави са носители на хуманизма и просвещението, превърнали Европа в основа на съвременната цивилизация – т.е. цивилизация на личности, които имат право да отстояват свободата и живота си, ако искат и могат, разбира се. И няма да им хрумне да подаряват живота и свободата си никому и за нищо с манталитета на източно-племенни хуманоиди.

Искам да празнуват съзидание и общност, а не изолация и войнстващо лидеропоклонничество!