Грегорианският календар е на повече от век.
[ad id=“225664″]
През 1916 г. цар Фердинанд I издава указ № 8 за въвеждането на Григорианския календар (ДВ, бр. 65 от 21.03.1916 г.). Според него е трябвало да бъдат премахнати 13 дни. Затова от датата 31 март на същата година се е преминало на дата 14 април. С други думи, първите 13 дни от месец април 1916 г. липсват като дати в българската история.
[ad id=“263680″]
Продължителността на слънчевата година е природна даденост и цел на всяка календарна система е да бъде съгласувана възможно най-добре с нея. Проблемът обаче е, че в природата периодът на един процес рядко е кратен или съвпада точно с периода на друг процес – слънчевата година например съдържа 365,24219 денонощия, а не точен брой. Слънчевата година също така съдържа близо 12,37 лунни (синодични) месеца, а не точен брой такива, поради което лунните календари са много по-несъвършени. Несъвършенството на даден календар се състои в това, че след определено време започва да се усеща явно несъответствие – календарните месеци започват по-бързо или по-бавно да се разминават с годишните сезони и се налага внасяне на корекция, например чрез добавяне на един ден на определен период време.
