Стихийните бедствия са най-опасното зло, което не можем да контролираме.
Преди месец земетресение споходи Албания със сила от 6,4 по скалата на Рихтер. Отнема живота на повече от 50 души, нарани стотици и остави хиляди хора без дом. В епицентъра на земетресението строителни инженери от България проверяват стотици сгради.
Според нашите експерти в Албания състоянието е доста деликатно, защото населението скърби за жертвите, но и губи доверие у местните власти. При силен трус първо падат преградни стени и външни панели.
Ако ядрото на конструкцията като колони, греди, плочи е засегнато, то тогава сградата следва да бъде разрушена. Недопустимо е да се пренебрегват базовите правила в строителството на нашите експерти.
През 90-те в приземните етажи на нови, а и на стари сгради се появяват офиси, търговски обекти, банки. У нас най-опасните сеизмични райони са шест – Благоевград, София, Шабла, Велико Търново, Горна Оряховица и Маришката зона. Някои природни стихии изненадват сеизмолозите – като земетресението край Самоков преди седмица.
В Русе хората все още се страхуват от огнището във Вранча в съседна Румъния. Никога няма да забравят труса от 1977-ма.
През 2012-а силен трус разлюля Перник. Строителни инженери предупреждават да не правим своеволни ремонти в блока или кооперацията, където живеем.
Липсата на контрол може да се окаже животозастрашаваща. Хората в Пловдив и до днес си спомнят силното земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер от 33-те на 20 век. Трусовете се усещат от над 400 000 души. Една трета от Пловдив е разрушена – загиват 120 души, над 1000 са ранени. Век по-късно строителството на сгради е в пъти по-сигурно и антисеизмично, уверяват ни опитни инженери.
В случай на силен земен трус – най-важният съвет е да останем спокойни и без паника да реагираме, за да опазим своя живот и този на близките си.
Учени и инженери призовават да се създаде национална сеизмична лаборатория, където да се тества доколко устойчиви са сградите при трусове. Ще се правят и симулации на реални земетресения и време за реакция при бедствие. Подобен проект би струвал около 25 млн. лева. Финансиране се търси както от държавата, така и от Европа. Засега България се оказва единствената страна на Балканите без подобен научен център.
Поредна благотворителна инициатива на старозагорските младежи от ГЕРБ За поредна година младежите от ГЕРБ в…