Желязко Петков Жетварски е български революционер, войвода на чета от четирима души, присъединила се в Румъния към четата на Желю войвода, на която става байрактар. След Руско-турската война заменя фамилното си име на Желязков. Роден е през 1840 г. в с. Карпосча/днешното село Диня/, Старозагорско.
През 1878 г. участва в боевете на Шипка като опълченец и знаменосец на Самарското знаме. Двамата с Олимпи Панов спасяват знамето от пленяване. От май 1878 г. до юни 1879 г. е Председател на Административния окръжен съвет — Стара Загора, а от 4 юни 1879 г. е Околийски началник на Казъл-агаческа околия, на мястото на Атанас Илиев, за Околийски началник на Къзъл-агаческа околия/Елхово/ е назначен Желязко Петков Жетварски. Желязко Петков от есента на 1885 до 30 май 1886г. е околийски началник на Каваклий (Тополовград от 1934г), който е център на община в околия Казълагач (Елхово). Елховски народен представител е в ІІІ-то и ІV-то Велики народни събрания и в няколко Обикновени народни събрания.
[ad id=“225664″]
Умира на 30 юли 1913 г. в село Каравелово, където живее, след лошите новини от Междусъюзническата война.
В град Елхово има улица с неговото име. Бойното снаряжение на войводата се намира в Етнографско-археологически музей (Елхово). Баща е на Петко Желязков Петков (1894-1981) – участник във Владайското въстание, и дядо на Желязко Петков Желязков (1923-2000) – български анархист, политически затворник и концлагерист 1942-1952, журналист от в. „Свободна мисъл“
